Заболявания на слюнчените жлези

Заболявания на слюнчените жлези:

В човешкият организъм има шест големи слюнчени жлези или три двойки жлези. Това са околоушните, подчелюстните и подезичните слюнчени жлези. Освен големите слюнчени жлези съществуват и множество малки слюнчени жлези разположени в лигавиците на бузите, устните, езикът. Жлезите са специфичен орган и имат секреторна, екскреторна и инкреторна функция. Чрез тези функции те отделят слюнка и участват в процесът на храносмилане и поддържане на здравето на устната кухина.

Слюнчените жлези страт от различна по вид патология и различни видове заболявания. Една част от заболяванията им са вродени а други придобити.

заболявания на слюнчените жлези

Към придобити заболявания спадат различните видове възпаления, специфичните възпаления, вирусните възпаления, слюнченно-каменната болест, обструктивните заболявания, кистите, туморите, автоимунните болести, травмите.

Вродени заболявания на слюнчените жлези:

Това са клас заболявания на жлезите които са придобити във вътреутробното развитие. Те са аплазия или хипоплазия на жлезата. Също така различните пороци в развитието на самата жлеза или в изходните им канали.  Наличието на вродени фистули и кисти.

Възпалителни заболявания на слюнчените жлези.

Възпалителните заболявания се причиняват от различни вируси и бактерии. Това са различните видове сиалоаденити и сиалодохити било то остри и хронични. Тези възпаления може да се развият едностранно или двустранно. Те могат да засягат една жлеза или група жлези. Всяко едно възпалително заболяване на слюнчени жлези има своята специфика и начин на протичане.

Остро възпаление на слюнчените жлези.

Острото възпаление на слюнчена жлеза може да се предизвика от вирус, бактерии, гъбички.  Нарича се остър сиалоаденит и се развива често на възраст около 60 г. Засяга се най-често околоушната слюнчена жлеза- паротидната жлеза. Възпалението може да бъде серозно или гнойно. Заболяването протича с множество симптоми като подуване, изразена лицева асиметрия, зачервяване на кожата, болка, втрисане и температура, общо неразположение.

Паротит-заушка.

Паротитът или заушката засяга околоушните слюнчени жлези- паротидната жлеза. Причинява се от вируси спадащи към групата на парамиксовируси и се предава по въздушно-капков път. При това заболяване болният е сериозно подут и с висока температура. Като усложнение при мъжете може да се наблюдава и орхит / възпаление на тестисите /. За заушката ще бъде описано по-подробно в следваща статия.

Травми на слюнчените жлези.

Най-честата причина за травмите на жлезите са механичните повреди в следствие на удар или катастрофа. От обемът на травамата зависи и степента на увреждане на жлезата. Поради фактът че околоушната жлеза е най-повърхностно разположена тя най-често се засяга. Ако раните са прорезни или контузни може да се образува фистула  и да се наблюдава изтичане на слюнка от нея. Зарастването на фистулата може да бъде труден и бавен процес.

Сиалолитиаза-камъни в слюнчените жлези.

Сиалолитиазата е болест при която се образуват камъни в слюнчените жлези. Процесът на образуването им е подобен на образуването на камъни в бъбреците или в жлъчката. Най-често се засягат подчелюстните слюнчени жлези-85%, следвани от околоушните-10%, подезичните-4% и малките жлези около 1% . Сиалолитиазата засяга еднакво мъжете и жените във всяка възраст.

Това е поради анатомични особености на тези жлези и извивка на екскреторните им канали. Също така консистенцията на слюнката е по-вискозна. Тези две причини спомагат за по-осезаем застой на секрет и по-трудното му екскретиране което благоприятства формирането на камъни.  Причините за образуване на камъни на слюнчените жлези се дължи на промени в метаболизмът, нарушение на обмяната, остри и хронични възпаления, промяна в РН на слюнката и др.

Лечението на сиалолитиазата обикновено е оперативно. Ако жлезата е възпалена и според стадият на възпаление се преценява дали лечението да бъде консервативно или да е оперативно. Ако конкрементът е с малки размери се осъществява консервативно лечение чрез медикаменти. Ако жлезата е сериозно засегната  може да се наложи премахването й.

Кисти на слюнчени жлези

Мукоцелето е една от най-често срещаните ретенционни кисти на малките слюнчени жлези. То е резултат от обструкция на канала на жлезата. Най-често се наблюдава по лигавицата на устните и бузите. Причината за мукоцелето е запушване на канала, травма, прехапване, възпаление.

Клиничната картина протича с подуване на мястото вследствие ретенцията на слюнка. Визуално се наблюдава подута изтъняла лигавица със синкав вид.

Лечението е оперативно, като се премахва кистата заедно със жлезата причинител. Пациентите с мукоцеле трябва да се наблюдават, тъй като то може да рецидивира.

Сиалози-автоимунни заболявания.

Това са клас заболявания които се наблюдават при слюнчените жлези, но освен тях те засягат и целият организъм. Това са дистрофични заболявания, които имат своята особеност и специфична характеристика. Към тази специфична група заболявания спадат синдромът на Сьогрен, болест на Микулич, Синдром на Хеерфорд и други.

При тях се засяга секрецията на жлезите, но в същото време се засяга и целият организъм като се засягат слъзните жлези, ставите, очите, жлезите с вътрешна секреция.

Болните обикновено се оплакват от сухота в устата, залепване на устните, изпръхване на лигавицата, напукване на устните и други общи симптоми. Водещ в лечението на този тип заболявания е лекуващия ревматолог.

Птиализъм или сиалорея.

Това е състояние което се характеризира с по-високо отделяне на големи количества слюнка. То може да се наблюдава при отравяне с тежки метали, хроничен рефлукс, язвена болест, болест на Паркинсон, мозъчен инсулт, различни видове интоксикации и др.

Симптоми на възпаление на слюнчени жлези:

Според вида на възпалението симптомите може да бъдат най-различни. Най-честият симптом е наличието на подуване и болка. Друг симптом може да е зачервяване на кожата от съответната страна. Може да има промяна в обема и секрецията на слюнката. Според типът на заболяването може да се наблюдава кръвенист или гноен секрет в слюнката.