За и против флуора

За и против флуора fluorna-profilaktika

Флуора е широко разпространен елемент в природата.  В свободно състояние почти не се открива, тъй като е много активен йон. Съдържа се във вулканичната пепел, в почвата и скалите, както и в костите на рибите. В човешкият организъм попада чрез водата.

Флуор

Историята на флуоризирането започва през 18 век,  когато лекари давали на бременни прахове, съдържащи флуор. В съвременния свят флуорната профилактика започва през 40-те години в САЩ. С нея се свързват имената на Марк и Дийн. Това са първите хора започнали флуорната профилактика подкрепена  с научни доказателства.

Профилактиката преминава през около пет етапа, за да придобие днешният си вид. За около 70 години са натрупаи множество научни доказателства отностно флуоризацията. Влиянието на флуорният йон продължава да се изследва и днес. Мненията за или против флуора са разделат на привърженици на флуоризацията и крайни съперници.

Флуорната профилактика се разделя на два вида еногенна и екзогенна. Като съответно ендогенната флуорна профилактика влияе преди и по време на пробива на зъбите, а екзогенната след техният пробив. Нека разгледаме по отделно метаболизма и етаите на влияние  на флуора в организма ни, както и двата вида профилактика.

Нека разгледаме влиянието и метаболизма на флуора в организма. След приемането на флуоризирана вода тя попада в стомаха и тънките черва, където бива усвоявана. Ако са приемани калциеви препарати или храни, съдържащи калций усвояването на флуора се забавя или не се осъществява. След приема на флуорен препарат или вода концентрацията на флуор в кръвта се увеличава и достига своя пик в края на първият час. След това постоянно намалява. Флуорът се отделя в около 98% от бъбреците, а 2% чрез слюнката, потта и млечните жлези при кърмене.

Влиянието на флуора върху зъбите е повреме на тяхното образуване и повреме на техният растеж. По време на образуването на емайла на зъба, флуорният йон се свързва с хидроксил апатита на емайла и се превръща в флуор-хидроксил-апатит. Това е киселинно устойчиво съединение. Благодарение на него рискът от развитие на кариес намалява.

За да се получи това съединение още в ранните етапи на развитие на зъба е необходима флуорна профилактика по време на бременноста. Процесът на отлагане на флуорни йони в зъбите е бавен. За да се осъществи на бременната майка е необходимо да се приложи флуорна профилактика от лекар по дентална медицина и консултация с лекуващия я генеколог.

Ендогенна флуорна профилактика

След раждането флуорът навлиза в детският организъм през майчината кърма това е естествен път на навлизане. Също така може да навлезе и чрез употребата на флуорен препарат или чрез прием на минерална вода. Приемът трябва да се следи от детски зъболекар. По време на пробива на зъбите и непоследствено след него флуорът също оказва влияние.

Това е пост еруптивното деиствие  на флуора. Чрез слюнката той деиства на повърхностните слоеве емайл. Между слюнката и емайла се осъществява обмен-пренос на йони сред, които е и флуорния. Тъй като в слюнката флуора е твърде малко е необходимо прилагането на локална флуорна профилактика. Съществуват множество начини за приемане на флуор ендогенно. Някои от тях са чрез употребата на флуорирана вода, флуоризирано мляко, флуорирана сол, флуорни какпки, флорни таблетки и др.

Голяма част от тези методи имат историческо значение, защото тяхното приложение е много скъпо и може да обхваща само малки групи от хора. Флуорната профилактика, за да бъде успешна трябва да се почне от бременноста, през детството до пробива на постоянните зъби. Тя трябва да се прави по етапно спрямо възрастта на детето, спрямо килограмите му и спрямо нуждите му. Първоначално е необходимо да се установят неговите хранителни навици и след това да се прибегне до дадената профилактика.

Целият етап на флуорната профилактика трябва да се извършва под вещият поглед на стоматолога или зъболекаря. През годините на развитие детето трябва да приема определени дози флуор, които трябва да са оптимални. Не трябва да се предозират, за да не се получи флуороза, но не трябва и да са минимални, за да има ефект от приложението на флуора. Дозите са следните:

•  От 0 до 3 години: 0,5-0,8 мг.
• От 3 до 6 години: 0,8-1,0мг.
• От 6 до 10 години: 1,0-1,3мг.
• От 10 до 12 години: 1,3-1,5мг.
• Над 12 години: 1,5 мг.

Това съдържание на флуор трябва да се съобрази с према на естествени флуориди. За това децата трябва да приемат определни видове минерални води с оптимални количества флуор в тях. Родителите трябва да са информирани за наличието на флуор в питейната вода в регионите, в които живеят. Също така трябва да имат представа за съдържанието на флуор в минералната вода, която консумират, което е оказано на опаковките на бутилките. Родителите е необходимо да знаят, че различните марки води са с различни флуорни концентрации.

Постоянното използване на минерална вода не е препорачително при малки деца особено, когато освен за пиене водата се използва и за готвене. Чрез прием на богата на флуориди вода може да се стигне до флуороза неволно, дори без никакъв прием на какъвто и да е друг флуорен препарат. Съществуват естествено ендемични райони с по-богати на флуор питейни води. Това са например Бургаският район, Хисаря, Пловдивските покрайнини. Ето някои води с различна концентрация на флуор продавани и използвани в различни региони в България:

• Мери-члери: 5,7мг/л.
• Хисар: 5,0мг/л.
• Ракитово: 0,5мг/л.
• Велинград: 4,5мг/л.
• Девин: 4,0мг/л.
• Пирин: 3,6мг/л.
• Михайлово: 4,1 мг/л.
• Рударци: 1,5мг/л.
• Тракия: 0,6мг/л.
• Водица: 0,6мг/л.
• Банкя: 0,5мл/л.
• Горна баня: 0,2мг/л.
• Михайлово: 0,1мл/л.

Приемите на такива води трябва да бъдат изключително съобразени. За да се осъществи една правилна ендогенна флуоран профилактика, тя трябва да се провежда в етапите на залагане на зъбните зародиши и в етапите на зъбният пробив. Ефекта от тази профилактика е образуването на здрав емайл в процеса на „зреене” на зъбът, преди пробива му. След пробива на зъбът започва обмен между емайла и слюнката и тогава вече е необходимо прибягването към екзогенна флуорн профилактика.

Екзогенна флуорна профилактика

Това е екзогенната флуорна профилактика. Екзогенната профилактика се осъществява чрез директен контакт на флуорните йони с емайла на зъба. Тя бива два вида за клинично приложение и за домашно.

При приложението от стоматолог се използват флуорни лакове, гелове, пяни и д.р. Те се прилагат от стоматолог в условията на стоматологичен кабинет. Тези препарати са с високо флуорно съдържание и осигуряват дълготрайна протекция. Другият начин за екзогенна флуорна профилактика е в домашни условия.

Осъществява се в къщи от децата и родителите с помоща на пасти за зъби, дъвки и води за уста. Недостатъкът на този вид профилактика е, че не се следи пряко от стоматолог. Важно условие е пастите и препаратите за флуоризация  да се поглъщат, тъй като има риск след поглъщането им да се развие флуороза.

Риск при провеждането на флуорна профилактика под какъвто и да е начин с изключение на екзогенната провеждана от зъболекар профилактика, е възможността за причиняване на флуороза. Флуорозата, за да се развие са необходими години прием на води и  препарати съдържащи високи концентрации на флуор.

При еднократно поглъщане на паста за зъби няма опастност от развитие на флуороза. При многократен прием обаче съществува минимален риск. Ако флуоризацията се прави под вещия поглед на лекар по дентална медицина или зъболекар, то рискът е минимален и е сведен до минимум.

Основните плюсове на флуорната профилактика са първо, че се заздравява емайлът, намалява се риска от кариес многократно, флора инхибира растежът на бактериалната плака, най-евтиният и ползотворен способ за профилактика на кариесът в световен мащаб.

Способите за флуоризация са множество най-оптимален е флуоризирането на питейните източници. Първият град с флурирана вода в света е Гранд Рапид в САЩ. За 10 години честотата на кариесът е намаляла значително. В момента близо 700 мил. души консумират флуоризирана вода. Консумацията на такъв тип вода бележи тенденция, а случайте на заболели от флуороза са спорадични.