0898 582 084

Левкоплакия (levkoplacia)

  • Posted by Д-р Стоян Маринов
  • On 10/06/2022
хистплогичен срез на левкоплакия

оцветяване на левкоплакична лезия хистологичен препарат

 

Какво представлява левкоплакия?

Левкоплакия / Levkoplacia / е едно от най-честите заболявания на устната лигавица. То представлява ясно ограничени, проминиращи от прилежащата устна лигавица бели плаки. Те са здраво свързани с околната лигавица и се отделят трудно от нея. Левкоплакия носи найменованието си именно поради наличието на тези бели плаки.

Левкоплакичните плаки се резполагат по различни части на устната кухина. Левкоплакия е общо наименование на всички лезии на устната лигавица, които протичат с вроговяване на епитела на лигавицата и полулигавицата.

левкоплакия на бузата

левкоплакия на бузата

Левкоплакичните плаки могат да са разположени по вътрешната страна на устните и бузите, могат да се разполагат и по венците (прикрепената гингива) по вътрешната страна на небцето.

Най-често те се наблюдават по вътрешната част на букалната лигавица ( по бузите ).

Левкоплакията се води към така наречените облигатни преканцерози. Това са клас заболявания, които в даден момент, при даден стимул могат да малигнизират и да се изродя в злокачествено образувание.

Каква е честотата на левкоплакията?

Според различни източници левкоплакията има изява в 2 до 3 процента от населението. Предполага се че всеки един на 100 човека в даден момент от живота си има левкоплакична лезия в устата или някъде по лигавицата на устата. Честотата при мъжете е по високо отколкото при жените.

Какво предизвиква развитието на левкоплакия?

Развитието на левкоплакията още не е напълно изяснена. Точен причинител няма установен за момента. Смята се че вредни навици като тютюнопушене и систематично употребяване на алкохол могат да доведат до левкоплакия.

Също така имунодефицитните състояния като липсата на витамин А и Д също могат да доведат до състояние на левкоплакия. Друг етиологичен фактор е хроничната травма от употребата на лули или пушенето на пури, както и дъвченето на тютюн. Хроничната травма от дъвчене и гризане на устни и лигавица може да доведе до левкоплакия.

Хроничната травма от неудобни протези, мостове и коронки, нелекувани кариеси, също може да води до левкоплакия и други заболявания на устната лигавица. Инфекциозната компонента в развитието на левкоплакията също играе роля в развитието на болестта. Наличието на една кандидозна инфекция в устата много лесно може да отключи левкоплакия.

левкоплакични лезии при левкоплакия

левкоплакични лезии при левкоплакия

 

Тя се наблюдава доста често и при имуносупресирани хора болни от вируса на Ебайн –Бар или пациенти, които са HIV позитивни. Състоянията на патогалванизъм и стрес, както и работата във вредна среда също допринасят сериозно за развитието на болестта. Множеството химикали в тютюневия дим и химическото дразнене при употребата на алкохол се отбелязват в литературата като основните причинители на левкоплакията.

Левкоплакия се наблюдава и при хора системно употребяващи люти храни и храни дразнещи лигавиците. Също тя може да се среща при хора със занемарена орална хигиена и при пациенти при които в устата си имат стари гниещи корени.

Левкоплакията може да се наблюдава и при хора които страдат от различни ендокринни заболявания и смущения. Също така може да се наблюдава и при хора употребяващи различни имуносупресори, антибиотици, кортикостероиди.

Какви видове левкоплакия съществуват?

Клиниката на левкоплакията е ясно изразена и се отдиференцира с множество други заболявания. Съществуват няколко вида левкоплакия сред тях са: плоска левкоплакия / идиопатична/, никотинова /плоска левкоплакия/, петниста /еритро-левкоплакия/, вилозна левкоплакия, верукозна левкоплакия, малигнизираща левкоплакия.

Всички тези видове левкоплакия имат прилики и различия помежду си, както и различно клинично протичане.

Клиничната картина при идиопатичната левкоплакия протича с наблюдаването на плоски (хомогенни) белезникави плаки по различни части на оралната мукоза (лигавица). Те най-често се наблюдават по лигавицата на бузите и по пода на устата- под езика.

Плаките се отделят трудно от прилежащата лигавица. Този тип левкоплакия може да малигнизира в малък процент 2 до 3 % от наблюдаваните болни по статистика за период от 7-8 години.

левкоплакия в следствие на хронична травма-хапане на бузи и устни

левкоплакия в следствие на хронична травма-хапане на бузи и устни

Този тип лезии най-често се свързват с една хронична травма като гризане на устни и бузи. Също този тип левкоплакия се наблюдава също при тютюнопушене и употреба на алкохол, патогалванизъм и занемарена орална хигиена.

Клиничната картина при плоската левкоплакия е подобна на тази при идиопатичната. При нея се забелязват ясно ограничени седефено бели плаки ограничени от тънка червена линия. Плаките са неболезнени и не създават дискомфорт на пациентите поради това оплаквания много често липсват.

Поради наличието на червена демаркационна линия отделяща белите плаки от околната здрава лигавица този тип левкоплакия може да се обърка с наличието на една кандидоза ( гъбично възпаление ).

По-редките видове левколпакии са:

Клиничната картина при верукозната левкоплакия се различава от тази на идиопатичната левкоплакия, защото тук вече се наблюдава прорастване на тъканите. При верукозната левкоплакия лигавицата е задебелена и бледа и се откроява от околната тъкан. Този тип левкоплакия се локализира най-често по лигавицата на гингивата ( венеца ).

Петнистата левкоплакия е друг вид левкоплакична лезия. Тя се нарича още и еритро-левкоплакия. Тя се характеризира с наличието на червени до черни петна в белите левкоплакични лезии. Те се открояват ярко на белия фон. Петнистата левкоплакия най-често се локализира по небцето, езика и устния под.

Вилозна левкоплакия се наблюдава у пациенти заразени с вируса на HIV. Тя се характеризира с хиперплазия на филиформените папили на езика. Смята се, че нейн причинител е вируса на Епщайн Бар.

Този тип левкоплакия се отличава от другите типове по пречистването на езичните папили. Поради различни фактори водещи до прорастване на папилите, като например използването на антибиотици, алкохолизъм, употреба на тютюн и друго, всеки зъболекар трябва да е много внимателен при изследването на пациента.

Как се открива левкоплакията левкоплакията и какви изследвания се правят?

Левкоплакията, обикновено се открива съвсем случайно при рутинен преглед при зъболекар. Поради слабата симптоматика и болезненото си протичане левкоплакията освен при стоматологичен преглед, може да се забележи и от самия пациент.

хистплогичен срез

оцветяване на левкоплакична лезия хистологичен препарат

Ако даден пациент забележи наличи побледняване на лигавицата си задължително трябва да потърси специализирана стоматологична или лекарска помощ. При преглед при зъболекар трябва да се наблегне на анамнезата за да се установи наличието на вредни навици и хронична травма.

Трябва да се обърне внимание на наличието на остри ръбове на коронки, мостове и протези. Обръща се внимание на употребата на алкохол и цигари и вредна работна среда. При съмнение за наличие на левкоплакия се правят съответни параклинични изследвания.

Какви са изследванията за установяване на левкоплакия?

Освен клиничния преглед трябва да се направят и няколко иследвания за наличие на левкоплакия. Най-точното изследване е хистологичното изследване. Прави се биопсия и се извършва хистологично изследване за най-точна диагностика. Също се прави пълна кръвна картина за да се види общия статус на организма.

Прави се изследване за диабет и тест за алергия. Може да се направи и микробиологично изследване и вирусологично за наличие на вредни микроорганизми в устата. Също може да се направи и тест в устат за патогалванизъм, но водещото за поставяне на диагнозата е хистологията.

Каква е диференциалната диагноза на левкоплакията и от какво се различава?

Разлика се прави най-често между левкоплакия и наличието на кандидоза. Също така диференциална диагноза се прави между различните типове левкоплакия. Диференциалната диагноза може да е и с други видове заболявания на устаната лигавица като например еритроплакията. Разлика се прави и с лихен планус, бял невус, лупус, хиперкератоза на лигавицата и още множество заболявания.

Как се лекува левкоплакията?

Лечението на левкоплакията е различно при всички различни видове левкоплакия. Общото при лечението на всички форми е първоначалното премахване на локалните дразнещи фактори. Прекратяването на тютюнопушенето и употребата на алкохол.

Прекратяване на вредните навици като хапане, гризане и дъвчене на устни, бузи и лигавици. Прекратява се употребата на дразнещи храни, които са много люти или съдържат много и силни подправки. Също така се прекратява употребата на твърда груба храна, която може да травмира и нарани лигавицата.

Отстраняване на всички остри ръбове от налични протези. Премахване на всякакви стари пломби от дентална амалгама ( сребърно-живачна амалгама ), премахване на стари пломби от химиополимер. Смяната на пломбите трябва да се извърши с инертен слабо реактивен материал като фотополим ер или керамика. Премахване и подмяна на всички неправилни коронки и мостове особено ако са стари и са направени от метал или метал и пластмаса.

Елиминиране на патогалванизма ако е установено наличието на такъв. Цялостно саниране на устната кухина. Премахване на инфектираните зони на венеца, ако има пародонтоза задължително трябва да се премахне зъбен камък и зъбна плака. Пациентите трябва да имат великолепна орална хигиена. Ако пациентите имат алергична предпоставка към метали никога не трябва да имат досег с тях. Ако е установено наличието на дадени вируси като например вирус на Епщайн Бар лечението се извършва с високи дози противовирусно ( ацикловир).

Лечението при някои форми се извършва и с високи дози витамин А. Също се прилага и имуностимулация и се използват витамини от група Б и Ц. Необходима е локална употреба на витаминозни гелове и олеозни разтвори. Съществуват и хирургични методи за лечението на левкоплакията. Може да бъдат премахнати левкоплакичните лезии с помоща на лазери и криодеструкция на тъканите.

 

Какви са съветите ви като зъболекар?

За избягване на такива заболявания трябва вредните навици да са намалени до минимум. Избягват се алергените и силно токсичните вещества. Силни химикали и препарати дразнещи лигавиците. Намаляване на тютюнопушенето.

При наличие на зачервяване или побеляване на лигавица да се търси помощ от зъболекар или лекар. Чести прегледи при зъболекар на всеки 6 месеца. Цялостно саниране на устната кухина. Поддържане на добра орална хигиена е от голяма важност.

Намаляването на стреса и напрежението също оказват влияние в профилактиката на заболяванията на оралната лигавица.