0898 582 084

Причини за оцветяване на зъбите

  • Posted by Д-р Стоян Маринов
  • On 21/04/2013

Причини за оцветяване на зъбите?

В тази статия ще опишем най-честите причини за оцветяване на зъбите. Ще разкажем какво променя цвета на зъбите, факторите и причините. Ще разкажем как да подобрим естетиката и какво може да се направи за да не си оцветим зъбите сами.

История на избелването на зъбите:

Избелването на зъбите е терапевтична процедура, целяща подобряването на външният вид на съзъбието. Избелването на зъбите има дълга история и развитие. То започва от 18 век, но популяризация добива едва след 1960 година. През тази година се въвежда натриевия пербурат като оксидиращ агент, чрез който се избелват зъбите. През 1989г се започва употребата на карбамид-пероксида, който се смята за най-безвреден.

Оцветяване на зъбите

Оцветяване на зъбите

През следващите години се въвеждат нови средства, чрез които се цели подпомагане на процеса на избелване и стабилизиране на цветовете.

 

 

Уреди за избелване на зъбите:

С течение на времето уредите за избелване на зъбите са се подобрили и развили неимоверно много. В практиката са въведени множество фотополимерни лампи, LED-лампи, лазери, диодни лампи, чрез които се цели оптимизация на труда и подобряване на резултатите.

Кой избелва зъбите?

Избелването на зъбите се извършва от зъболекарят или стоматолога в съответен дентален кабинет. Преди обаче да се пристъпи към дадено избелване било то професионално или в домашни условия е необходимо да се знае защо се налага то и от каво са се преоцветили зъбите Зъбното избелване е козметична процедура, целяща подобряване вида и цвета на съзъбието. По този начин зъбите изглеждат здрави и хубави.

Това допринася за доброто самочувствие и щастието на човека. Всеки вид избелване трябва да се следи задължително от зъболекар. За да се пристъпи към избелване трябва да се знаят причините, водещи до оцветяване. Те биват от различно естество и с различна природа. Отбщо казано могат да се дължат на външни и вътрешни фактори и комбинирани:

Фактори влияещи преоцветяването на зъбите:

• външни- свързани са с натрупването на външни агенти като: храна, микроорганизми, наличие на вредни навици, наличие на места трудни за почистване;
•  натрупването на зъбен камък и зъбна плака също води до промяна в цвета на зъбите.
• вътрешни- те водят до промяна в структурата на емайла и дентина. Може да са свързани и с интраутеринното (вътре утробното) развитие.

Оцветяването на зъбите може да бъде и временно състояние, което се наблюдава след прием на храни и напитки с различен цвят – вино, кафе, боровинки, шоколад. Постоянно оцветяване се дължи на вродени и придобити дефекти. Такива могат да бъдат различните видове хипоплазии, причинени от различни увреждания настъпили в процеса на развитие на зъбните зародиши.

Други преоцветявания се дължат на патологични явления или прием на различни медикаменти като антибиотици или флуороза. Външното оцветяване води до повърхностно увреждане на емайла и може да се получи във всяка възраст.

Тютюнопушенето води до оцветяване. Причинява го никотинът и катраните в цигарите. Външно оцветяване може да се получи и от храната- чай, кафе, червено вино, соев сос, цветни напитки. Друг причинител на оцветяване е хлорхексидина, съдържащ се в антиплакови води, също може да оцвети емайла и обтурацийте (пломбите).

Медикаменти, съдържащи метали могат да оцветят зъбите. Оцветяването от страна на микроорганизмите може да бъде в жълто, жълтокафяво, в сивкаво, в зелено, в оранжево. Външното оцветяване се премахва чрез клиничната профилактика, лична и професионална, която се осъществява чрез скейлинг (почистване на зъбен камък и налепи) и полиране с пасти и Air-Flow (сода). Професионалното почистване може да се осъществи от зъболекар в стоматологичен кабинет.

Вътрешни фактори за преоцветяване на зъбите:

Вътрешното оцветяване е вследствие на екзогенни и ендогенни причинители. Екзогенните са същите, които водят до външно оцветяване. Хеморагията (кръвоизлива на зъбната пулпа) получава се при фрактура на зъба по хидравличен път ,кръвта навлиза в дентина, хемоглобинът се разгражда, отделя се хемосидерин, който от своя страна се разгражда до желязо, което се свързва със сулфхидрилните групи и се образува железен сулфид. Цветът на такива зъби може да премине от розов в оранжевожълт, в кафеникавосивкав. Ятрогенни фактори са грешки на стоматолога или на лекуващ лекар предписал нетоно лекарство водещо до преоцветяване на зъбите.  Не е задължително да се получи промяна на цвета на девитализираните зъби. Пулпната некроза води до образуването на едно т-пишесе триптофан риптофан, вследствие белтъчния разпад, който се разгражда до меланин и води до сивкавокафяво оцветяване. Такива оцветявания се срещат при хора работещи във вредни условия. При рискови групи работещи при вредни условия е необходима редовна профилактика и чести посещения при зъболекар с цел избягване на различни проблеми свързани с денталното здраве.

Ендогенното оцветяване по време на развитието на зъбите води до трудности в промяната на цвета им. Получава се при боледуване по време на бременността, по време на оформяне на зъбните зародиши, при генетични отклонения. Тетраициклините през 50-60 години на 20в. са се използвали масово при хронични заболявания на белия дроб и чак през 1950г. има предполжение, че препаратът се включва в зъбната  структура. В 1963г. е забранена употребата им в САЩ. В момента не се прилагат при бременни и до 8 годишна възраст. Тетрациклинът има афинитет към костните структури и зъбите. Включва се в калциевоортофосфатния комплекс в колагеновия матрикс на дентина, а чрез хелация и в хидроксиапатитните кристали. Продължителността на действие, периодичността, времето на действие определят дали оцветяването на зъбите е хомогенно или на петна. По-лесно се избелват хомогенното оцветяване. Пигментите са фотосензибилни. В началото зъбите пробиват с нормален цвят и в последствие се оцветяват.

Тъй-като фронталните зъби са по-изложени на светлина, това определя и тяхното по-интензивно оцветяване в сравнение с по-дисталните зъби. Оцветяването е вследствие на разграждането на тетрациклиновите молекули до пигменти, процесът е активиран от светлината. Различните представители дават и различно оцветяване. Доксициклинът не променя цвета.Променените по цвят зъби при осветяване с фотополимерна лампа флуоресцират. С течение на времето губят това качество. Флуорозата води до промяна в структурата на амелобластите, следователно промяната на цвета е в границите на емайла. Избелването на такива зъби е изключително трудно и се налага да се прилагат други техники. При прием на флуор във високи стоиности извън референтите граници се появява флуороза. Ендемичен раион в България е град Бургас.

Причините за преоцветяването на зъбите могат да бъдат от най-различно естество. Те се остановяват от зъболекар след снемането на подробна анамнеза. След извършването на обстоен преглед се установяват променените по цвят зъби и се търси причината за промяната в цвета. Зъболекаря може да предцени че са нужни и допълнителни изследвания за точното определяне на причините. За да се предприеме  едно адекватно избелване трябва да се съобразят изискванията на пациента за естетика. Взимат се подвнимание наличието на стари пломби на предните зъби, вида усмивка, вида съзъбие.

Съществуват и определени видове заболявания водещи до промяна в цветовете на зъбите. Тези заболявания биват вродени и придобити, съответно се делят на генетияни и придобити.

Генетични отклонения, които водят до промяна на цветовете има при:

• amelogenesis imperfecta- емайла липсва изцяло или частично. Води до кафеникавосивкаво оцветяване.
• dentinogenesis imperfecta- дефектен е дентинът, има неправилно изграждане на дентиновите структури, емайлът е с нормален цвят,но бързо прозира, абразира. Такива зъби трудно се повлияват на избелване.

При системни заболявания:
• при Rh-несъвместимост- получава се erythroblastosis foetalis, която води до хемолиза(разрушаване на еритроцитите). Получава се инкорпориране на хемоглобиновите пигменти в зъбните структури и се получава зеленосиньокафеникаво оцветяване.
• неонаталната хемолиза води до жълтеница. Оцветяването на зъбите е синьозелено. Цветовете се определят от преминаването на билирубина в биливердин.
• порфирията води до промяна в цвета и на временните, и на постоянните зъби. Цветът е червеникав.

Цветовете на зъбите могат да се променят и при някои придобити заболявания при възрастни. Такива са болестите засягащи метаболизма на човека. Патологичните състояния свързани с промяната на пигментите като например при хепатита може да доведе до промяна в цвета на зъбите и венците. При промяна в цвета на зъбите и венците е необходимо да се потърси незабавно зъболекар. Той може да е първият лекар установил промени във вашето здраве и е лекарят, който може да ви насочи към определен специалист.