0898 582 084

Кисти

  • Posted by Д-р Стоян Маринов
  • On 21/03/2013

Какво са кистите?

Кистите са голям клас стоматологични заболявания. Те са усложнение в следствие на нелекуван патологичен процес като периодонтит (гранулом). Те се наблюдават в костите или меките тъкани като имат различна етиология. Кистите представляват патологични кухини разположени около един или няколко зъба. Това са т.нар радикуларни кисти. Това са най-често срещаните и най-изучените кисти от зъбен произход. Могат да се разделят условно на кисти от зъбен произход и кисти от не зъбен произход (неодонтогенни кисти). Представляват кухини изпълнени с кистозно съдържимо, покрити с епител (кистозен сак) и изпълнени с течност, богата на холестеринови кристали с жълт до кафяв цвят. Ако не са изпълнени с течност са изпълнени с кашовидна маса с неприятна миризма. Те растат бавно и експанзивно. Обикновено нямат изразена симптоматика и се откриват случайно на рентгенографий или по друг повод. Срещат се под зъби с не добре запълнени коренови канали или под девитализирани зъби. При големи кисти се наблюдава избутване на съседни зъби, тъй като при растежа им те избутват околните тъкани. На рентгенографийте се вижда кистозната кухина и бяла костна ивица, която я отделя от здравата кост (линеа албугинеа). Може да има слаба симптоматика като тежест на определено място, леко подуване, дислокация на съседни зъби, функционални смущения. Съществуват случаи, при които дадена киста може да нагнои и да екзацербира. При това започва болка и подуване на съответното място. Може да се образува фистула, от която да изтича гной и кистозно съдържимо.

Диагноза и лечение на кисти.

Диагнозата се поставя след щателен преглед съпоставен с анамнезата и назначена рентгенография. Лечението на кистите е по оперативен път. По някога се налага и изваждането на зъба причинител или на група зъби. В зависимост от големината на кистите се изготвя план за лечение и се преценява вида на операцията и възможностите за запазване на зъбите. Кистите на меките тъкани не са свързани със зъбите. Те се получават най-често от инкарцерирана ембрионална тъкан. Срещат се най-често в прехода между носа и устната това са т.нар назомаксиларни кисти. При мекотъканните кисти най-честата симптоматика е подутината. Лекуват се хирургично.

Много често кистиете се откриват случайно от зъболекар при лечение на съседен зъб. В някои случаи обаче кистите имат ясно изразена симптоматика и поставянето на диагнозата е лестна. За лечението им е необходима консултация с лицево-челюстен хирург или стоматолог-хирург. При определени случай