Перикоронарит

Какво е перикоронарит?

Перикоронарит е възпалително заболяване на меките тъкани около коронката на зъб. Перикоронарит се предизвиква от инфектиране на тъканите с патогенни микроорганизми-бактерии. Перикоронаритът най-чето засяга тъканите около долните трети молари-мъдреците.

Перикоронарит

Възпалението най-често засяга тъканите около мъдреците особено когато те са ретинирани и полуретинирани. Техните коронки са обградени от мека лигавица и когато не може да се почисти добре започва възпаление.

Какво предизвиква перикоронаритът?

Перикоронаритът се предизвиква от микроорганизмите в зъбната плака. Когато мъдрецът е ретиниран се образува венечен джоб между зъбът и меките тъкани. В този джоб се събира храна която загнива и предизвиква възпаление. Също се натрупва голямо количество зъбна плака, която не може да се почисти и започва развитието на анаеробни микроорганизми.

Други причина за развитието на перикоронарит са вирулентността на микроорганизмите и техният вид. Също реактивността на организма и общото състояние на имунитета имат важно значение за развитието на перикоронарита. Той се наблюдава много често, когато мъдреците имат затруднен пробив и получат стимул за растеж. Тогава се предизвиква травма на меките тъкани и те реагират.

Симптоми на перикоронарит?

Симптомите на перикоронарита са много характери и поради това неговото диагностициране е лесно. Първоначално пациентите усещат дискомфорт в областта на настъпващото възпаление. Този дискомфорт може да е съчетан с чувство на изтръпване, което преминава първо в умерена а след това в силна болка.

За няколко часа започва подуване на лигавицата от задържащите се течности и вече е налице симптомите на възпалението- силна болка и подуване. Много често пациентите съобщават за неприятен вкус в уста и лош дъх. Това е причиненоот изтичащата гной. Наблюдава се и зачервяване на лигавицата както и подуване на регионалните лимфни възли.

Когато се разпространи инфекцията пациентите може да вдигнат температура и да имат затруднения с преглъщането и болка към гърлото, както и към предните зъби. Много често пациентите не могат да отворят устат до край и имат затруднение в отварянето. Това се означава като тризмус.

Когато тези симптоми станат ясни и характерни се влошава общото състояние на организмът. Пациента се чувства отпаднал, като е налице обща интоксикация. Пациентите губят апетит и може да имат повишена телесна температура.

Как се диагностицира?

Диагностиката на перикоронарита е лесна и може да се направи от всеки зъболекар. Когато са налице ясните симптоми на заболяването може да се постави бърза и точна диагноза. Необходимо е направата на една ортопантомография / панорамна снимка /, за да се види точното разположение на зъбът причинител на перикоронарита. Прави се обстоен преглед за да се установи дали има локална травма, некроза, подуване и зачервяване на мястото на възпалението. След като се постави диагноза се прибягва към лечението.

Как се лекува перикоронарит?

Лечението на перикоронарита може да бъде консервативно, хирургично или комбинирано лечение. Това зависи от степента на възпалението и от количеството засегнати тъкани. При случай на ранно откриване и в ранен етап на развитие лечението е консервативно и се изразява и хубаво пародонтално почистване на венечният и костен джоб.

Почистването може да се извърши с ултразвуков скалер и ръчни пародонтални кюрети. Премахва се гранулационната и възпалена тъкан и се извършва промивка с физиологичен разтвор и хлорхексидин. На пациента се дават препоръки как да поддържа добра орална хигиена и какво може да прави в къщи.

При ранно диагностициране и ранен старт на лечението може след почистването да се постави и дренаж с лекарства които да действат локално, както и да се аплицира хлорхексидинов гел. На пациента се изписват широкоспектърни антибиотици и болкоуспокояващи медикаменти за да се спира възпалението.

Когато възпалението е обхванало по-голям обем от тъкани и се е формирал т.нар лигавичен капишон е необходимо неговото хирургично премахване. Това се извършва под локална-местна упойка. Възпалените тъкани се премехват, гнойната колекция се отстраниява и се правят обилни промивки за да се премахне бактериалният био филм. Тази процедура се нарича циркумцизия. На пациента се изписва антибиотик и нестероидни противовъзпалителни.

Когато причината за перикоронарита е ретиниран или полу ретиниран мъдрец се налага той да бъде отстранен хирургично след като премине острата фаза на възпалението. След като се екстрахират проблемните зъби се решава проблемът с този тип възпаления. Прогнозата за перикоронарит е добра. С правилни грижи и лечение, той може да бъде контролиран и излекуван.

Домашно лечение на перикоронарит има ли?

В домашни условия пациента може да прави няколко профилактични мероприятия за да избегне инфектирането и развитието на перикоронарита. За да се облекчат симптомите може в домашни условия да се използват води за уста с хлорхексидин в състава им. Също може да се използва и хлорхексидинов гел.

Поддържане на добра хигиена и миене с леки и нежно движения около засегнатата зона с четка за зъби с малка глава също има важна роля в настъпване на оздравителният процес. Използването на зъбен душ много подходящо за да се премахват остатъците от храна и бактериалната плака. Честите прегледи при стоматолог в дентална клиника също са много важни профилактични мероприятия.