Сиалоаденит

Какво е сиалоаденит

Сиалоаденит е възпалително заболяване на слюнчените жлези. Възпалителното заболяване се развива по една или друга причина като те могат да бъдат различни като инфектиране с микроорганизми, травма,аномалия в развитието и д.р. Сиалоаденит може да за засегне всеки един вид слюнчени жлези, независимо къде се разполагат.

Съществуват няколко вида сиалоаденит: остри сиалоаденити, хронични сиалоаденити, също така може да са вродени и придобити.

сиалоаденит

Съществува и вирусен, бактериален, микотичен сиалоаденит.  Вродените сиалоаденити се дължат на проблем с ембриогенезата на дадена слюнчена жлеза. Епидемичният сиалоаденит се предизвиква най-често от вирусни агенти предавани по въздушно капков път и най-често засяга деца.

Какви са причинителите на сиалоаденита?

За развитието на сиаладенитите съществуват най-различни причини. Сега ще се опитаме да разгледаме основните причинители на заболяванията. Причините за развитието на този тип патология зависи от това, кой тип сиалоаденит се наблюдава. Обикновено основен причинител с различните микроорганизми предизвикващи възпалителният процес. За основен причинител на това заболяване се смятат бактериите, като златистият стафилокок Staphylococcus aureus, вируси и гъбични патогени.

Микроорганизми.

Епидемичният сиалоаденит познат по нашите ширини като болестта заушка се развива на  пример от вирусът на заушката или епидемичен паротит. Този тип заболяване има своите специфики и ще бъде разгледано в отделна статия. Заушката най-често засяга паротидната слюнчена жлеза и по рядко подчелюстната.

Сиалоаденитът може да бъде предизвикан и от други вируси, които могат да попаднат в тялото на човек по различен път най-често по въздушно-капков път. Вирусите причиняващи сиалоаденити са: коксаки вирусите, инфлуенца вирусите, вирусът на HIV, COVID-19, грипните и парагрипните вируси. Паротитите от грипни и инфлуенсни вирусни причинители най-често се наблюдават при деца в педиатрията.

Други вируси и бактерии изолирани при болни със сиалоаденит и отговорни за развитието му са; S. auraeus, S.pyogenes, Viridans streptococci, H. influenze, актиномицети и други.

Причина за развитието на един сиало аденит може да и занемарената и влошена орална хигиена предизвикваща натрупването на зъбен камък и зъбна плака водещи до различни възпаления в устната кухина. Наличието на множество кариеси и кариозни лезии по зъбите също благоприятстват развитието на болестта.

Кариозни и разрушвми зъби.

Когато в устата има изостанали разрушени зъби или корени с остри ръбове, те много лесно може да травмират лигавицата на бузите или изходните отверстия на слюнчените жлези и да предизвикат инфекция. Изостаналите гниещи корени в челюстните кости може да се явят входна врата за енда хронична инфекция, която по съседство да се предаде към съседна ложа и да предизвика във всеки един момент остро възпаление.

Травми.

Травмите на люнчениете жлези и лицевите травми също може да доведат по възпаление на жлезите и колонизирането им от микроорганизми. Травмите може да са остри травми или хронични травми от неправилно направени например зъбни протези. Сиалоаденит може да се развие и в следствие на хирургически манипулации в устната кухина.

Допълнителни фактори за развитие на сиалоаденит:

Допълнителни фактори за развитие на сиалоаденити са много.  Автоимунните заболявания  може да предизвикат хронични сиалоаденити например. Автоимунни заболявания, като синдромът на Сьогрен, саркоидозата, болестта на Микулич, грануломатозата с полиангиит, синдромът Хиърфорт допринасят за развитието на сиалоаденит.

Слюнчено каменната болес и наличието на конкременти в жлезите също е един от факторите за развитие на възпаление. Различни инфекции, интоксикации,  стоматити, може да доведат до проблеми със слюнчените жлези.

Наличието на диабет или панкреатит има общо с развитието на хронични сиалоаденити и при хората с повишен риск от диабет трябва да се обръща по-специално внимание от лекарите по дентална медицина.

Хора подложени на терапия с медикаменти понижаващи функцията на слюнчените жлези и намаляващи слюнотока са рискова група. Пациентите приемащи антихистамини, антидепресанти, антихолинергични препарати и диуретици също са рискови. Множество препарати може да доведат до хипофункция на жлезите и поради това трябва да се обръща внимание на специфичната обща терапия при болните със съпътстващи заболявания.

Рискови фактори за развитие:

Рисковите фактори са множество сега ще изброим най-рисковите фактори:

• Наличие на остра или хронична инфекция в устата или около нея;
• Занижена или липсваща орална хигиена;
• Автоимунни заболявания;
• Диабет;
• Кариеси;
• Разрушени зъби и корени;
• Калкулоза и слюнчено-каменна болест;
• Вирусни инфекции;
• Употребата на спиртни и тютюневи изделия;
• Хиповитаминози;
• Имуносупресия;

Симптоми на сиалоаденит

Симптомите на сиалоаденита са различни според различните видове възпаления. Обикновено пациентите се оплакват от симетрично или асиметрично подуване и наличие на оток на лицето, бузите и шията. Според това къде е локализиран патологичният процес зависи и това какви симптоми ще се изявя. Ако са засегнати паротидните жлези подуването може да обхваща бузата и да се развива до ушната мида и ъгълът на окото.

Ако инфекция е засегнала подезичните жлези подуването ще е на шията и пациента може да се оплаква от затруднение на движението на езика. При обширни инфекции може да има оплаквания от затруднено преглъщане и говорене и по рядко от тризмус / ограничение в отварянето на устата /.

Много често симптоми, като болка и зачервяване се наблюдават в практиката. Също така при обективен преглед в устната кухина може да се установи изтичане на гноен или серозен секрет от изходните канали на слюнчените жлези. При обширни възпаления може да се наблюдава и хеморагичен секрет. Болните често се оплакват от промяна във вкусът и консистенцията на слюнката и лош дъх / халитоза /.

При по-продължителни възпаления пациентите може да имат и общо соматична симптоматика като: температура, втрисане, дехидратация, отпадналост, главоболие, подуване и ангажиране на регионалните лимфни възли в следствие на самото възпаление.

Как се диагностицира сиалоаденит?

Диагнозата се поставя след преглед и консултация от лекар по дентална медицина или лицево-челюстен хирург или лекар специалист. Първоначално се снема щателна и подробна анамнеза. Следва извършването на преглед и консултация за да се съпоставят обективните симптоми с находката на физикалният преглед.

Може да се наложи използването на някой параклинични изследвания, като образна диагностика: сцинтиграфия, ехографско изследване,  компютърна томография CBCT, скенер и рядко ЯМР. Може да се налага да се направи микробиологичен тест на пациента а също и пълна кръвна картина.

Видове сиалоаденити.

Съществуват множество видове сиалоаденити. Една голяма част от тях са вродени и се считат като дефект в ембриогенезата на слюнчените жлези. Те са широк клас заболявания и ще бъдат разгледани отделно в отделна статия.

Епидемичните сиалоаденити предизвикани от вируси също ще бъдат разглеждани отделно.

Придобитите сиалоаденити образно се разделят на остри сиалоаденити и хронични, а те могат да се разделят според вида на отделящият се секрет на гнойни и серозни.

Остри сиалоаденити

Остър сиалоаденит се развива  най-често в околоушната жлеза – гландула паротис . Наблюдават се две форми на развитие – серозни и гнойни форми. Развива се най-често около шестедесет  годишна възраст, но се среща и при по-млади хора предимно при мъже. Причините за възпалението обикновено са аеробни и анаеробни бактерии, вируси и гъбични инфекции.

Остър серозен сиалоаденит се характеризира с наличие на подутина, зачервяване на кожата, болка в областта на жлезата.

остър сиалоаденит

Развива се до 2 дни и възпалителния процес може да доведе до гноен сиалоаденит или некроза на жлезата, ако не се вземат навременни мерки и не се прибегне до адекватно лечение.

Изтичащата слюнка на засегнатата жлеза е намалена по количество, премесена с гной или секрета е изцяло гноен. От него могата да се изолират стафилококи, стрептококи, пневмококи. И при двата вида възпаления има голямо количество клетки участващи във възпалителната реакция лимфоцити, макрофаги и други. При ремисия на възпалителния процес количеството клетъчни елементи намалява.

Общо соматичните симптоми са неразположение, втрисане, повишена температура, отпадналост, главоболие . На места в жлезата може да се образува абсцеси или некротични участъци , изпълнени с некротични или путридни елементи.

Диференциална диагноза – прави се с епидемичния сиалоаденит, сиалолитиаза, абсцеси, флегмони от друг произход.

Лечение на остър сиалоаденит.

Лечение първоначално лечението е с презумпция , че причинителя е стафилококус ауреус и включва антибиотична терапия приложена през устата или венозно. Използват се широкоспектърни антибиотици след направата на микробиологично изследване. Обикновено се използват широкоспектърни антибиотици предписани от лекар като: цефалоспорини или полусинтетични пеницилини, въвеждани венозно.

За повлияване на болката се предписват нестероидни противовъзпалителни средства. За стимулиране на секрецията на слюнка от жлезата се изписват слюногонни препарати и обща рехидратация на организма.

При абсцедиращия сиалоаденит освен антибиотичната терапия се прибягва и към хирургично лечение. При него се прави инцизия , като се внимава да не се увредят клоновете на лицевич нерв и дрениране до спиране на супурацията. Назначава се адекватна рехидратираща терапия с венозни вливания на колоидни разтвори в болнични условия. При адекватно лечение до 14 дни може да се излекува.

При развитие на гноен сиалоаденит на фона на имунокомпрометиран статус при болни със системни заболявания като диабет, уремия, чернодробни налага лечението да е със съответните специалисти от гранични специалности.

Хронични сиалоаденит

Хроничните сиалоаденити  са предимно два вида перенхиматозни  и интерстициални.

Паренхиматозен

Хроничен паренхиматозен сиалоаденит се среща в научната литература под няколко наименования ето и най-честите от тях: хроничен рецидивиращ аденит, интермитиращ възвратен гноен паротит, кистозен, кистозна дисплазия, вторично инфектирана сиалоза.

При това заболяване  се редуват периоди на ремисия и екзацербация. Оплакванията са от увеличаване на размера на жлезата , чувство на тежест, , солен вкус в устата . Кожата над жлезата е с нормален цвят , подвижна, но повърхността на подутината е неравна, налобена, а консистенцията е плътна.В детска възраст продължава обикновено до пубертета. Слюнката е рядка, водниста, примесена с фибринови материи.

Интерстициален

Интерстициален сиалоаденит  също е познат в литературат под множество названия: хроничен сиалоаденит, хроничен склерозиращ паротит , хроничен склерозиращ сиалоаденит на подчелюстната слюнчена жлеза, хроничен атрофичен сиалоаденит , ендокринна хипертрофия, хормоналан сиалоза и други.

Засяга паротидните слюнчени жлези около 85% от случаите и етиологията му и патогенезата все още не са достатъчно добре проучени. Смята се че това заболяване се поражда като   реактивно- дистрофичен процес първично. В последствие при  случайно инфектиране на жлезата то се развива в симтоматично възпаление. Предполага се че механизма на инфектиране става по хематогенен път.

При някои болни е свързано с нарушена въглехидратна  обмяна се установява интерстициален сиалоаденит, хипертрофия на слюнчените жлези  т.нар симптом на Харват. Предполага се, че заболявания  на панкреаса и увеличените размери на околоушните жлези са свързани с промени в хипофизната жлеза.

Заболяването в началото е незабележимо с постепенно, равномерно , неболезнено подуване на дадена слюнчена жлезата. От изходните канали изтича бистра слюнка без примеси на възпалителни секрети. Сиалометричното изследване показва намаляване на секретната активност 2,4-0,29мл. В напреднали стадии се засилва сухотата в устата, слаба палпаорна болезненост в значително увеличената по размери  слюнчена жлеза.

Диагноза се поставя  на основата  на клинични изследвания. Следи се с течение на времето развитието на самият процес като се следи за: постепенно увеличаване на жлезата , бавно понижение на нейната функционална активност. Протичането на болестта е вяло, със слаби болки и субфебрилна температура.

Лечение на хронични сиалоаденити.

Лечение се провежда  със специалисти със съответния профил. Тъй като този тип заболявания доста често се свързват с някой автоимунни заболявания  лечението е необходимо да се извършва от комплексен екип от специалисти.В период на ремисия лечението се провежда, като се лекуват системните заболявания.

По този начин се намалява токсичното им влияние върху организма, укрепване на имунната система. Медикаментозно и физиотерапевтично повлияване на патологичния процес в слюнчената жлеза може да се прави когато няма активен възпалителен процес.  Физиотерапията се назначава от специалист.

В период на екзацербация се назначава противовъзпалително антибиотично лечение от 10-14 дни. Използват се антибиотици от цефалоспоринова група или макролиди. В случай , когато не е нарушена дренажната функция могат да се назначат слюногонни средства. Пациента трябва да спазва правилен хранителен режим и перфектна орална хигиена.

Хирургичните методи  се прилата  в случай на неефективно лечение. Прогноза – болните с хронични сиалоаденити оздравяването настъпва между 30-40% , но не трайно излекуване при 50% .  В оставащите случай не настъпва промяна при провеждането   на консервативното лечение или се наблюдава влошаване , което налага провеждането на хирургично лечение.

До какви усложнения може да доведе нелекуването на едно такова възпаление?

Усложненията от нелекуване на сиалоаденит може да са доста и да са дори животозастрашаващи. Като усложнение може да се наблюдава развитие на медиастинит като при него гнойта се разпространява в парафарингеалното пространство. От там  по меките тъкани гнойната колекция може да достигне до вътрешните органи на гръдният кош.

Друго усложнение е при засягане на пода на устната кухина е образуването на флегмон, който от своя страна може да доведе до ларингеален оток и отново до медиастинит. Разбира се това се случва при не лекувани пациенти.

Други усложнения може да се свързани с разпространение на инфекцията в съседни ложи, тъкани и органи. При ненавременно лечение може да се стигне до менингит сепсис и летален изход.

Каква е профилактиката?

Профилактиката при този клас заболявания е почти същата както при повечето орални патологии. Необходими са по-чести посещения в денталната клиника за профилактични прегледи при зъболекар. Спазване на отлична орална хигиена. Саниране на огнищните инфекции. Ограничаване контактите с болни и заразни хора.