Инлеи

Какво са инлеите?

Инлеите са т.нар. лети пломби. При този вид конструкции вместо да се прави стандартна пломба от пластичен материал се взима отпечатък и пломбата се изработва извън устата от зъботехник. Този вид пломби имат значителни предимства от страна на качество и възстановяване в оптимална степен на междузъбния контакт и релефа на зъбите. Инлеите се изработват от различни материали: неблагородни метали (зилка), злато, сплави, фотополимер, керамика, цирконий. Изпълнението и направата на инлей е трудоемка и отнема много време на клинициста и зъботехника.

За да се създаде един инлей е необходимо повече време и работа от зъболекаря и от лабораторията. В първият етап от лечението с инлей е  необходимо зъболекаря да премахне кариозната тъкан на кариеса много точно и да достигне до здрави зъбни тъкани. В същото посещение може да се започне изпиляването по определен начин на създалият се кавитет за точно и правилно прилягане на инлея.

Взима се силиконов отпечатък и се определя типът на инеля. Изпиляването на зъбните тъкани от страна на зъболекаря зависи от вида на инлея, т.е от какво ще бъде изработен той. След като е снет силиконовият отпечатък той се изпраща в зъботехническата лаборатория където се изработва съответната конструкция. в следващият клиничен етап стоматолога поставя и ажустира инлея в устат на пациента. Ако всичко е точно и зъболекаря и пациента нямат забележки инлея се циментира за зъба. На пациента се дават инструкции за подържане на правилна орална хигиена с цел максимално запазване на инлея в агресивната орална среда.

От какво се изработват инлеи?

Инлеите могат да бъдат изработени от множество материали. Според материала от който се изработват инлейте се делят на изработени от метали или от естетични материали. Един материал за изработването на инлей е например инлеите от не благородни метали-наречени зилка. Те са много стари като материали и не се прилагат в съвременната дентална практика.

Друг пример за избор на материал за изработване на инлей са благородните сплави и златото. В миналото това са били материалите от, които най-често са се правили лети пломби. В наши дни тяхното приложение е доста ограничено.

В съвременното ни ежедневие най-често се употребяват т.нар естетични инлей. Те са изработени от материали, които имат естествен цвят близък до цвета на зъбите. Такива материали са новите фотополимери, чистата керамика и цирконият.

Кога се нала употребата на инлей?

Употребата на инлей е избор на лекуващия зъболекар и пациента. По принцип инлей се правят на задни дъвкателни зъби. Такива зъби обикновено са шести и седми зъби. При тях може да се прибегне до създаването на пломба от инлей когато кариесът е разрушил дъвкателната страна на дадения зъб, но освен нея е засегнал и междинната страна на зъбчето между единия или другия съседен зъб.

Инлей могат да се ползват например и за лечение на абразия или при силно изтриване на коронките на дъвкателните зъби. Това зависи от плана на лечение. Също така зависи от това дали ще се налага повдигане на захапката или корекция на оклузалните съотношения между зъбите.

Как се прави инлей?

В зависимост от това какъв ще бъде инлея изпиляването на зъбите е различно. Разбира се вида и на кариесът е от голяма важност за направата на правилна конструкция.

Инлей или фотополимерна пломба?

В настоящия момент инлеите се явяват като алтернатива на фотополимерните пломби. Те си имат своите предимства и в следващите няколко реда ще разгледаме няколко важни неща за тях.

Фотополимерните пломби имат някой несъвършенства не толкова недостатъци. Първо в зависимост от това колко е голяма фотополимерната пломба за да се държи максимално стабилно зъболекарите разчитата на адхезивите които употребяват. За да се държи максимално дълго време е добре да ма и допълнителни ретенции с цел да не се създават микродвижения в самата пломба.

Известен недостатък на фотополимерните пломби спрямо инлеите е поддържането на една сериозна сухота на зъбът докато се слага пломбата. Много често кариесите могат да засягат твърдите зъбни тъкани и под венеца или ако е възпалена папилата на венеца да има кървене и секреция. В тези моменти за да се осигури сухота е предизвикателство пред зъболекаря. За да има все пак сухота е необходима употребата на кофердам.

Ако зъбът не бъде идеално сух на това място фотополимерът не може да се свърже химически със зъба и може да се получи процес, чрез който да се стигне до вторичен кариес. Друго неприятно последствие е например отлепването и падането на дадена пломба, ако полето не е добре изолирано.

Може би най-големият недостатък на фотополимерните пломби спрямо инлеите е възстановяването на междузъбните контакти. При фотополимерните пломби се налага след щателната изолация зъболекарят да постави матрица между съседният в зъбната редица зъб и правещият се зъб за да ги отдели един от друг. Поставянето на матрица е труден процес и винаги може да не се оформи правилен контакт което да доведе до проблеми като например вторичен кариес или пародонтален и венечен джоб.

Възстановяването в точни контури и размери на зъбът е много голямо значение за бъдещето му. Ако например има разстояние между нормалният зъб и короната то в това пространство може да попада храна, а тове ще предизвика неприятно усещане в пациента, възпаление и джоб.

Когато се правят фотополимерни пломби се използва голям набор от различни видове матрици било то с анатомични извивки или с изпъкналости целящи пресъздаването на правилен междузъбен контакт. При инлеите контактът между зъбите се прави от зъботехник в зъботехническа лаборатория и е в пъти по-точен отколкото при самите пломби.