Зъбни импланти

зъбни импланти

Какво е важно да се знае за зъбните импланти?

За зъбните импланти има много неща, които трябва да се знаят преди тяхното поставяне. В настоящата статия ще се опитаме да ви запознаем с най-честите въпроси , които възникват преди протезиране с импланти.

За жалост в даден момент се налага някой зъб от съзъбието ни да бъде изваден поради различни причини. Те могат да бъдат от най-различно естество като например наличие на дадена патология, наличие на периодонтит или пародонтоза, травма, усложнения от кариес или пулпит и още множество различни заболявания и състояния.

След като даден зъб е изваден следва въпросът с какво може да бъде заместен и как да бъде протезиране съответното празно място? Също възниква въпросът, кое е най-доброто, какво е най-подходящо, как ще бъде направено това? В миналото, а и сега се прилагат доста често металокерамичните зъбни мостове, но за да бъдат те направени е необходимо да бъдат жертвани два съседни зъба.

Зъбен Имплант примерна схема

Преди да се предприеме каквото и да е по вид протезиране и зъбозаместване трябва да се преценят всички предимства и недостатъци. Едно от основните предимства на имплантите е запазването на здрви  структури и тъкани, но за това ще бъде разказано в следващите няколко реда.

Ще ви отговорим на това какво представлява денталният имплант, кога се поставя, какво се прави преди поставянето, какви конструкции се поставят, колко издържат, какви са рисковете и противопоказанията, какви са предимствата на зъбните импланти и др.

Какво представлява денталният имплант?

зъбен имплант с коронка схема

Денталният имплант представлява сложна по вид протеза, целяща заместването на загубения корен на вече изваденият или липсващ зъб. Съвремените импланти са направени от титан или титаниев оксид и имат сложна и набраздена повърхност. Те приличат на образно казано на винтове, които се завиват в костта на самата челюст.

Функцията на имплант е да поддържа видимата протезна конструкция, която се вижда в устата на пациента. Тя може да бъде зъбна коронка – металокерамична коронка, циркониева коронка, чиста керамична коронка, Е-max керамика, металокерамичен мост, цирконев мост, зъбна протеза.

Зъбните импланти могат също така да държат и мостови конструкции или пък цели или частични зъбни протези. За това как ще се използват зависи от това какъв проблем ще се решава. Също така зависи от изискванията на пациента за здравина и естетика, от клиничния случай и от вижданията на лекуващия зъболекар.

Какви са етапите на поставяне на импланти?

Поставянето на имплант е разделено на няколко етапа. Първият етап е изключително важен и многостъпков, от който зависи изхода на лечението и резултатите. Това е етапът по планиране. През този етап трябва да се реши какъв да бъде импланта, къде и как да се постави. Трябва да се види типът на костта, в която ще лежи импланта и каква ще бъде бъдещата конструкция. Планирането ще бъде разгледано обстойно в друга отделна статия.

Вторият етап е хирургичен етап, при който имплантът се поставя в костта. Следва период на приемане на импланта-остеоинтеграция. Този етап отнема малко време.

Следващият етап от лечението е етапът на протезиране, в който следва надграждане и изработване на съответната ортопедична конструкция.

Кога се прилагат зъбни импланти?

Зъбни импланти се прилагат в денталната медицина вече няколко десетилетия и има натрупано огромно количество информация за тяхното приложение, показания и противопоказания.

липса на един дъвкателен зъб

Зъбните импланти се използват в съвременната стоматология за заместване на лисващи зъб или зъби. Те могат да се прилагат и когато челюстите са изцяло обеззъбени и човек няма нито един зъб.

Зъбни импланти се прилагат и в ортодонтията. Там се използват т.нар микроимпланти. Чрез тяхното използване се цели придвижване на зъбите в различни посоки. Те също така се използват за възстановителни процедури в детската възраст.

Какви конструкции могат да се поставят върху зъбните импланти?

Зъбните импланти може да заместват само един зъб като се използват единични зъбни коронки било то металокерамика или цирконий. Те могат да заместват както един единствен зъб така и няколко зъба с помощта на неподвижни фиксирани мостови конструкции-мостове. Когато се правят неподвидвижни зъбни конструкции те са здраво фиксирани към имплантите и не могат да се свалят.

Денталните импланти могат да се използват и за задържане и на подвижни или снемаеми зъбни протези. Те могат да бъдат цели протези ако липсват всички зъби от съзъбието или да бъдат частични ако липсват само определени зъби. Когато се правят снемаеми конструкции самите надстройки над имплантите са по специфични и се наричат клипсове.

Когато се правят мостови конструкции върху импланти броят на зъбите винаги е по голям от броят на самите импланти. Например ако липсват четири зъба се поставят два импланта, които спокойно могат да носят и заместват останалите два липсващи зъби.

завиваща се коронка върху зъбен имплант

Какво е важно да се знае преди поставяне на импланти?

Това е много широка тема и ще бъде разгледана в отделна тема, а в настоящата само ще споменем някой най-важни елемента. Най-важно е да се знае какво е здравословното състояние на самият пациент. Дали е в добро общо здраве или не. Също трябва да се знае дали пациента има някакви съпътстващи заболявания.

Трябва да се знае къде и как ще се постави съответният имплант, неговият диаметър и дължина. От изключителна важност е да се знае типът на костта в която ще се поставя т.е дали е твърда или мека кост.

Трябва да се знае дали пациента приема някакви лекарства потискащи константа синтеза, защото това ще повлияе на остеоинтеграцията и ще доведе до отхвърляне на конструкцията.

Преди операцията по имплантиране е много важно да се направи правилен анализ и точно планиране за да се прецизират и най-малките детайли. Планирането играе основна роля за дългосрочността на лечението.

Важно е преди поставянето на денталните импланти да сме помислили какъв вид конструкции ще се правят и какви сили ще се упражняват върху съответните импланти. Трябва да се знае наклонът под, който ще бъдат поставени имплантите в костта. Това трябва да е съобразено и с бъдещото протезиране.

Какви изследвания се правят преди операцията по имплантиране?

Преди операцията по имплантиране се правят ред изследвания за да може самата операция да протече гладко и без усложнения и излишни рискове. Първо на пациентът се снема подробна анамнеза и се установява дали няма алергии и съпътстващи заболявания. Ако има такива се изпраща на съответен колега специалист за установяване на общият здравен статус.

Преди операцията е необходимо пациента да направи панорамна снимка на цялото си съзъбие /ортопантомография/. Освен нея е необходимо като образно изследване да се направи и CBTC или 3D компютърна томография. Тези образни изследвания са необходими за измерване на самата кост на челюстта, вид на костта и налични структури.

Други изследвания които са необходими е наличието на една пълна кръвна картина за да се видят кръвните показатели и изследване на количеството кръвна захар. Също е необходим и тест за алергия за да се види дали пациента не е алергичен към даден анестетик или друг медикамент.

Разбира се това са параклинични изследвания и се правят на базата на обективното състояние на пациента и неговото здравословно състояние. Към всеки се подхожда индивидуално и задълбочено за да може да се направи имплантирането правилно и без излишни рискове.

Кога се поставя дентален имплант след вадене на зъб?

Имплант може да се постави веднага след ваденето на зъб, ако косата е здрава и има показания за такъв тип процедура. Също това зависи и от типът и марката на съответният имплант, както и от неговата първична стабилност в съответната кост. Това се нарича имедиатно имплантиране на зъбни импланти. То може да бъде съпроводено и с процедура по костна аугментация или мекотъканна аугментация.

Поставянето може да се извърши и две до три седмици след ваденето на даден зъб. Това зависи от патологията налагаща ваденето на зъба, наличието на кост, типът на костта /мека или твърда кост/. Това се нарича отложено имплантиране.

Имплантирането може да бъде и късно имплантиране, което се прави три до шест месеца след вадене на зъб. Това зависи отново от вида кост, но също така зависи и от това как и в коя челюст ще се поставят имплантите.

Кога се надграждат или протезират зъбните импланти?

Протезирането на имплантите е в горе-долу същият порядък какъвто е и при тяхното имплантиране. Имаме имедиатно натоварване, което се случва непосредствено след операцията по поставяне. Обикно това се прави с коронка или мост от временен характер-временна конструкция. След известен период от време докато трае първичната остеоинтеграция се поставя и постоянна конструкция.

итегриран зъбен имплант

Имаме отложено протезиране, което се прави две до три седмици след имплантирането. Това пак зависи от клиничните показания, вида и марката импланти, видовете кост, вида челюст.

Късното протезиране става до шест месеца след имплантирането. То се прави когато импланта е изцяло приет от организма на пациента. Тогава имплантирането е завършено и процесът на остеоинтеграция е завършен. Когато денталният имплант е много стабилен в костта, той може спокойно да се протезира.

Времето за протезиране на зъбният имплант завиди от доста фактори и от типът на ортопедичната конструкция. По принцип, когато се прави лечение със зъбни импланти протезирането не се бърза, а се изчаква хубавото приемане на импланта.

Какъв процес е прирастването или остеоинтеграцията?

Просперитета и оставането на импланта и конструкцията в устата на пациента възможно най-дълго време зависи от неговата стабилност и интеграцията му в коста. Прирастването на кост около зъбният имплант и нейната стабилност е бавен и изключително сложен процес наречен остеоинтеграция. В тази част на статията ще разгледаме този процес, но за него са написани цели учебници и тук ще бъде леко загатнат с няколко думи.

Първоначално след поставяне на даденият имплант в коста има микроскопичен кръвоизлив около него. Всеки имплант има специфична повърхност от титании, както и специфична форма на нарезите за да може процесът на остеоинтеграция да е правилен. Първоначално в микро кръвоизлив започва прорастването на клетки наречени фибробласти.

Това са специални клетки които започват да инициират първична стабилност. След известно време започва прорастването на костни клетки-остеобласти и започва организиране на кост. Това са многостъпкови и бавни процеси.

Натоварването по време на този процес по прирастване може да доведе до микроскопични движения, които да нарушат трофиката и да предизвикат разхлабване и отпадане на импланта. Поради тази причина в някои случай протезирането се отлага с три до шест месеца за да може процесът по остеоинтеграция да бъде напълно завършен.

завиване на имплант с 30 нютона

Първичната стабилност на денталният имплант е от изключителна важност за бъдещата перспектива. Той трябва да бъде добре поставен в костта и затегнат до 35-50 нютона.

Последните изследвания в областта на имплантологията показват че първичната стабилност е важна, колкото и остеоинтеграцията. Тя е особено важна когато се прави имедиатно имплантиране и имедиатно натоварване.

В момента има множество данни в литературата и практиката защитаващи първичното натоварване на имплантите. Установено е че при наличие на висока първична стабилност на импланта и първично натоварване, но с по-ниски сили процесът на остеоинтеграция се ускорява.

От какво зависи процесът на остеоинтеграция?

Остеоинтеграцията на е константен процес. Той зависи от множество фактори. Зависи от общото здравословно състояние на организма, от типът на коста, от обема на имплантиране и

дентален имплант един месец лед поставяне

протезиране от вътрешните фактори на организма. Също така зависи от хомеостазата, общата реактивност, наличието на стерилност и липсата на инфектираност, а също така зависи и от факторите на околната среда.

Колко операции са необходими за имплантологично лечение?

Броят на операциите необходими за провеждането на имплантологично лечение зависи от обемът и броят на зъбите, които ще бъдат замествани. Също от това какъв е обемът на костта в която се поставят имплантите и от структурата и видът на меките тъкани покриващи коста-гингивата.

Първата операция, която се прави при едно лечение е операцията по фиксирането на импланта в алвеоларната кост. Ако има деструкция и загуба на кост може да се наложи да се прави операция по поставяне на изкуствена кост или мембрана-костна аугментация. Също така ако липсват меки тъкани може да се наложи да се постави и мекотъканен графт-мекотъканна присадка.

Това са по-сложни манипулации и изискват повече време и повече интервенции. След като мине известно време от имплантирането следва втора оперативна манипулация по разкриване на импланта и поставяне на гингивоформер. Това е специално капаче върху имплантирани в коста имплант което оформя самият венец. Следва надстройване с помощта на т.нар абатмънт и вземане на отпечатък за направата на зъбна коронка, мост или протеза.

Според типът клиничен случай може да се наложат две до три оперативни интервенции. Изборът на една или две операции зависи от регенерацията на меките тъкани или така нареченото насочено водена мекотъканна регенерация.

Може ли в едно посещение да се сложи имплант и зъб?

Съществува техника на имедиатно имплантиране и имедиатно натоварване на имплант непосредствено след вадене на зъб в едно единствено посещение. Този метод на работа има своите плюсове и минуси. Голямо предимство при този метод е че се пести време и не се позволява да има деструкция на кост и колапс на меки тъкани около вече изваденият зъб.

Недостатък на методът е високата цена, възможността за наличие на инфекция. Друг недостатък е по големият шанс импланта да бъде отхвърлен и да бъде загубен, а също да не се стигне и до биологичният процес на остеоинтеграция.

Много често когато се налага всичко да се случва в едно единствено посещение се налага да се правят допълнителни процедури като костна аугментация или присадка. Този метод е подходящ да се прави за предни зъби във видимата част на горната челюст и когато е налице здрава костна структура.

Кога се възстановяват зъбите?

Протезирането започва тогава когато зъбният имплант е изцяло добре интегриран в коста. След като сме убедени в остеоинтеграцията /може да се премери с определени уреди/ се започва с поставянето на надстройка наречена абатмънт. Това е специално устройство влиза в самият имплант и играещо ролята на зъбно пънче върху, което се поставя зъбната коронка.

надстройка / абатмънт/ над имплант

Следва фаза по вземане на специален силиконов отпечатък от абатмънта и импланта и изработването на конструкция в зъботехническа лаборатория. Когато е готова конструкцията следва ажустирането и залепването в устата на пациента. Много често се налага преди крайната фаза на залепване на постоянна конструкция да се направят временни такива.

Болезнено ли е имплантирането?

Поставянето на импланти в нашето съвремие е абсолютно безболезнена процедура. Самата операция се извършва под локална анестезия и пациента не усеща нищо освен натиск по време на манипулацията. Непосредствено след процедурата може да има лек дискомфорт от самата манипулация, но той се преодолява с употребата на аналгетик.

Какви са рисковете и усложнения при зъбно имплантиране?

Като всяка хирургична манипулация по оперативното поставяне на зъбни импланти крие някои малки рискове от усложнение. Съществуват рискове по време на самата оперативна интервенция или няколко месеца по-късно. Също така усложненията могат да са локални.За да няма усложнения по време на самата интервенця е много важен етапът на планиране.

Ето и кои са рисковете и усложненията:

кървене по време на манипулацията.

По време на самата операция има малък риск от по-обилно кървене. Това може да се случи на хора с по-високо кръвно или на пациенти приемащи антикоагуланти примерно. По сериозно кървене може да се наблюдава и при наличие на възпаление.

Болка при поставяне на имплант?

Когато се поставя имплант чувство на болка по принцип няма. Пациентът е под локална или обща анестезия и болка и чувствителност няма. Единствено ако пациентът е с локална / местна / анестезия може да усеща вибрация, допир и натиск.

Риск от инфекция при имплантиране?

Риск от възпаление или инфекция при поставяне на зъбни импланти е минимален ако се спазват няколко прости правила. Първо операцията по поставяне на зъбният имплант трябва да се извършва при абсолютна стерилност. Второ тя трябва да е извършена правилно от денталният екип. Пациентът трябва да спазва добра лична хигиена. Също така трябва да се приема антибиотик.

Късни усложнения и рискове?

Късни или постоперативни рискове се наблюдават рядко, но всеки пациент трябва да бъде информиран за тях. Рисковете непосредствено след операцията също има, но са много малки такива биха били:

чувствителност,

кървене,

локална некроза,

оток и подуване

постоперативна инфекция.

Рискове от отхвърляне на зъбният имплант?

Колкото и добре да е поставен един имплант винаги съществува известен риск той да бъде отхвърлен от организма и да отпадне. Точно конкретна причина за отхвърляне да денталните импланти не е установена. По скоро се говори в съвременните научни публикации за комплекс от причини за отхвърляне на импланти.

За да бъде намален този риск се правят няколко мероприятия и изследвания, благодарение на които се следи за интеграцията на импланта в костта. Даденият зъбен имплант се следи в уста преди да бъде протезиран / освен ако не се прилага имедиатно натоварване /, около 8 до 24 седмици след операцията по поставянето му.

Общоприетите критерии за успеваемостта на едно имплантологично лечение са: липсата на болка, липсата на възпаление, липса на патологично състояние като периимплантит, липса на пери мукозит, отсъствие на кървене или гноен около импланта. Други показатели, които се следят са рентгенографското изследване, наличието на запазена кост около импланта, изследване за стабилитет.

За да се намали рискът от отхвърляне и загуба на импланта пациентът трябва да спазва наставленията дадени от зъболекаря. Пациентът трябва да спазва добра орална хигиена. И да почиства мястото около импланта за да не се събира бактериална плака. През първите седмици след имплантирането не трябва да има сериозни натоварвания на импланта и околните тъкани.

Индивидуални особености:

Съществуват и индивидуални особености за отхвърляне на импланта като например захарният диабет. Друг фактор за загубата на импланти е например и тютюнопушенето. Предизвикването на локална исхемия на тъканите около импланта може да влоши трофиката на меките тъкани и да е причина за отхвърляне.

Приемът на различни лекарства например като бифосфонати и противотуморни лекарства, цитостатици, някои видове хормони също е рисков фактор за отпадане на имплантите. По статистически данни шансът за загуба на зъбен имплант варират от 1 до 6%. Отпадането на имплантите е рядко но за жалост се наблюдава в денталната практика.

Риск за отпадане има и при неправилно протезиране върху самият имплант. Ако денталният имплант се натовари преждевременно преди да е приключил процесът по остеоинтеграция и няма достатъчно формирна кост импланта може да бъде загубен. Рискът от загуба е по-висок при имедиатно имплантиране и имедиатно протезиране. Тоест когато се имплантира непосредствено след ваденето на зъб и веднага се поставя коронка.

Отношение към това има и типът на самата кост дали е по-мека или по-твърда. Също така първичната, инициална стабилност е от огромно значение за правилното интегриране. Общото състояние на организма и реактивноста му са важна част по процесът на остеоинтеграция.

Всички рискове свързани с поставянето на зъбни импланти се обясняват на пациента във фазата на планиране. През нея също така тези рискове се имат предвид от лекуващият зъболекар и се съгласуват със самият пациент.

Дългосрочни рискове за зъбните импланти

Дългосрочните рискове за просъществуването на зъбните импланти в устната кухина може да са от различно естество. Съществуват различни рискове като например за нарушения в естетиката. С течение на времето може да настъпи отдръпване на меките тъкани около импланта т.е да се отдръпне венеца.

Мове да се наблюдав промяна в самата усмивка с течение на времето. Може да има отклонения в цветовите нюанси, тъй като с времето естествените зъби изменят цвета си, докато коронките не.

Рискове има и свързани с биометричните качества на имплантите и тъканите. Например ако един имплант върху който е поставена коронка с неправилни оклузални контакти, ще предава неправилно дъвкателното налягане вследствие на което ще ускори стареенето на импланта и евентуалната му загуба.

При неправилно протезиране и не добре възстановени апроксимални контакти също ще се навреди на самият дентален имплант, защото ще се събира по-голямо количество плака, което от своя страна може да доведе до възпаление.

Към биометричните рискове бихме добавили и неправилното планиране като например да вземем неправилен избор на дължина и ширина на импланта. Даваме веднага пример с по-къс имплант с по-голям диаметър и коронка с по голям диаметър, с годините ще разклати импланта и той ще бъде загубен.

Патологични рискове като скърцането със зъби / бруксизъм / водят до неправилно натоварване на конструкциите и отслабване на структурата им. Наличието на вредни навици като гризането на моливи или клечки също оказва натоварване и води до патология.

На какво се дължи отпадането на имплантите?

Отпадането на даден имплант се дължи най-вече на загубата на кост около самият имплант. Тази загуба или печалба на костни структури определят времето на престоя на импланта в костта. Всички гореописани рискови фактори имат отношение към загубата или запазването на зъбният имплант.

Какво прави пациента преди поставяне на зъбен имплант?

Преди поставяне на зъбен имплант пациента трябва да е почистим зъбният камък и да спазва отлична орална хигиена.Също така преди самата манипулация пациента трябва да приема антибиотик.

За да се избегне първичното инфектиране и да се увеличи шансът за остеоинтеграция на импланта е необходимо пациента да приема антибиотик 24 часа преди операцията.

Профикатичният прием на антибиот намалява рискът от отхвърляне на импланта с около 33%. Научно е установено, че наличието на първична постоперативна инфекция може да компрометира първичната остеоинтеграция.

Ако първичната остеоинтеграция / приемането на импланта в костта / е нарушена от възпаление има опасност импланта да се разклати и да бъде отхвърлен в бъдеще от организма на пациента.

Хирургичната процедура по поставяне на зъбен имплант как протича?

Хирургичната процедура по поставяне на зъбен имплант протича в няколко етапа.

Първи етап:

Първо пациентът се обезболява много добре с помощта на анестезия било то локална или обща анестезия. Това зависи от това колко импланта ще се поставят. Мястото на поставянето им, както и от начина на поставяне. Поствянето може да се извърши с употребата на хирургиен водач.

Втори етап:

Вторият етап на поставянето на имплант е оформянето на мекотъканно ламбо. С помощта на скалпел се прави микро разрез и меките тъкани се оформят много специфично. Когато се оформя ламбото е важно да се спазват определени дизайни за да се получат красиви меки тъкани около импланта.

Тук съществува и друг начин на протичане на разкриването на костта. При т.нар трансмукозно поставяне на имплант се пробива дупчица във венеца с диаметър равна на самият имплант. Този отвор се замества със самият имплант.

Трети етап:

Третият етап е етапът по трепанирането / пробиването / на костта. Първо коста се маркира на точно определено място където ще бъде поставен импланта. След това с т.нар пилотен дрил / фреза / под охлаждане и на бавни обороти си перфорира коста до желаната дълбочина на която ще се позиционира импланта. Ниската скорост на въртене на дриловете и постоянно охлаждане предпазват косата от нагряване. По този начин се избягват нежелани усложнения като прегряване, изгаряне, некроза и болка.

фрези за поставяне на импланти

След пилотната фреза следва серия от рези с по голям диаметър, които разширяват ложето за поставяне на импланта. Всички тези фрази са със специални маркировки на диаметъра и дължината им. Процедурата трябва да се извършва внимателно и прецизно за да не се получат нежелани ефекти.

Четвърти етап:

Четвъртата част от оперативната процедура е поставянето на самият имплант. Завинтването на импланта може да се направи със специален наконечник или на ръка, като се използва дентална тресчотка. Завиването на импланта в костта трябва да е с напрежение около 30 нютона.

То трябва да е внимателно и прецизно извършено за да няма претоварване на коста. Ако се получи пренавиване може да настъпи увреждане на клетките на коста, което да предизвика отхвърляне на денталният имплант.

След като е поставен импланта се моделират мекит тъкани и се прави рентгенография за да се види как е поставен имплантът.

Пети етап:

Петият последен етап от поставянето на импланта е адаптирането на меките тъкани. През този етап тъканите се оформят около импланта и се зашиват, ако поставянето на импланта е с отваряне на ламбо, а не трансмукозно. Оформянето на тъканите е важно за да може да се образуват хубави и здрави меки тъкани около импланта.

поставен зъбен имплант и формиране на тъканите около него

Те са от ключово значение за следващият етап по протезиране на импланта, т.е поставянето на зъбната коронка или зъбният мост. Ако тъканите на са достатъчно добре оформени, те се моделират с помощта на т.нар гингивоформер или с употребата на временни коронки. Така се получава едно добре оформено имплантло ложе и в последствие при самото протезиране може да се направи т.нар профил на изникване на зъба за максимална естетика и здравина.

Имали най-подходяща възраст за поставяне на имплант?

Дентални импланти могат да се поставят във всяка възраст над 18-19 годишна възраст. Преди тази възраст костите на челюстите растат и не е много подходящо поставяне на имплант тъй като има опасност с израстването на костта той да промени своето положение, което е нежелателно. Ако пациентът е в добро здраве и има достатъчно голямо количество кост може да се постави имплант на всяка възраст.

Какви допълнителни методи и процедури се правят при имплантиране?

По време на процесът на имплантиране може да се наложи да се направят допълнителни процедури като:

Добавяне на изкуствена кост;

Поствяне на мембрана;

Мекотъканна присадка;

Повдигане на синус-синус лифт;

Различни аугментационни техники;

Метод на Shield;

и други мероприятия.

Когато имаме предварително добро планиране тези допълнителни манипулации се коментират и обясняват на пациентите преди започването на манипулацията и се описват в първичният план на лечение.

Може ли да се храним след поставяне на зъбен имплант?

Да, след поставяне на зъбен имплант пациента може д се храни непосредствено след преминаване на анестезията. Но разбирасе има и няколко ограничения. Първите дни не бива да се приемат много твърди храни и трябва да се наблегне на премът на по-течно кашави храни. Приемът на алкохол и тютюневи изделия е добре да е ограничен. За повече информация може да се прочете следната статия: диета и хранене след поставяне на зъбен имплант.

Какви видове дентални импланти съществуват?

Съществуват множество видове зъбни импланти. Ще разгледаме основните няколко вида най-разпространени зъбни импланти използващи се в съвременната стоматология. Голяма част от видовете имплант нямат клинично приложение и за това са останали само като исторически образци. Ще опишем имплантите, които имат приложение в самата дентална практика и клиника.

надстроики над импланти / абанманти/.

Стандартните или т.нар конвенционални зъбни импланти са интеркосталните зъбни импланти с външна цилиндрична форма и вътрешна хексагонална форма. Външната им форма имитира повърхността и формата на анатомичният корен на зъба. Това е направено с цел по-ускореното им приемане от организма. Разбира се те имат малко по-голяма площ в сравнение с истинския корен на зъба.

Това са най-широко разпространените форми и се прилагат най-често в практиката. Съществуват различни марки, които се различават по дадени показатели.

В практиката има системи зъбни импланти разработени за поставяне в твърда и мека кост. Те са различни видове и се използват спрямо определени показатели.

Базални зъбни импланти.

Друг вид импланти прилагащ се в практиката са т.нар. Базални импланти. Базалните импланти ще бъдат разгледани в отделна статия, а тук само ще бъде загатнато тяхното съществуване.

базални зъбни импланти

Базалните импланти все още нямат широко приложение в практиката. Основният им плюс е бързото натоварване на импланта в рамките на 3 од 5 дни.

Подобни на базалните импланти са така наречените зигоматични импланти. Това са по специфични конструкции, които се залавят за скулната кост /os zygomaticos /. Те се използват доста рядко и се прилагат когато максиларният синус е много ниско разположен и не може да се повдигне чрез използването на синус лифт техниките.

Тяхното предимство е че са по-малко инвазивни.

Имплантите с малък диаметър също се водят отделна категория протезни приспособления. Те се използват за задържане на тотални протези когато се наблюдава недостиг на костни структури. Те се състоят от един елемент, а не като конвенционалните от два.

Базалните импланти се поставят по бързо от тандартните итраосални имплани, но приложението им е ограничено.

мост върху базални импланти

Зъбни импланти цени?

Един от недостатъците на зъбните импланти е високата им цена. Цената им варира и зависи от много особености. Един от определящите фактори е видът и марката на импланта. Цената се определя също така и от степента на сложност на самата манипулация както и начинът на изпълнение. Когато се поставят висок клас импланти и поставянето им се прави в операционна зала при пълна стерилност и правилни условия цената е по-висока.

Класът на денталният имплант има значение. Ако се слага по-нисък клас дентален имплант цената е по-ниска. Същото се отнася и за базалните импланти- те са с по ниска цена и по-ниско качество.

Най-добрите зъбни импланти?

Най-добър имплант няма. В практиката има правилно поставен зъбен имплант или неправилно поставен зъбен имплант. От какво се разбира дали един имплант е добър, ами от времето което той ще прекара в устата на пациента и ще изпълнява своята функция.

Във вашата клиника поставят ли се зъбни импланти?

Да в дентална клиника СМ-Дентал Консулт поставяме зъбни импланти. Ние разполагаме със всичко необходимо за поставяне на хубави и качествени импланти.

зъбни импланти остем

За тази цел ние имаме специално създадена операционна зала за поставяне на зъбни импланти. В нея се пази абсолютна стерилност, което е едно от основните изисквания за правилното поставяне и опазването на здравето на пациентите.

Какви импланти поставяте?

В нашата практика поставяме импланти на международната фирма OSSTEM те са признат лидер в света с дългогодишна история и множество нови разработки и иновации в сферата на имплантологията. Разполагаме с пълната гама съвременни интраосални импланти, като спазваме протоколите за поставяне на импланти в твърда и мека кост.

Каква профилактика трябва да се прави за да са стабилни имплантите?

Грижите след поставяне на импланти са важна част от поддръжката на имплантите и успеха от имплантологичното лечение. Пациента трябва да спазва съветите дадени от зъболекаря. Също така трябва да спазва много добра орална хигиена. Абсолютно задължително е да има професионално почистване на всеки 4 до 6 месеца.

Почистването около имплантите трябва да се извършва с ултразвук със специален пластмасов накрайник за да не се издраска повърхността на импланта, което да доведе до проблеми. Пациента трябва да използва интердетални четки за почистване около имплантите и да използва вода за уста.

Когато имплантите са протезирани с винтова коронка / която се завива с винт за самият имплант /, тя може да се сваля през определен период от време за да може да се почиства самият имплант и самата коронка.

Редовните посещения в денталната клиника за водене на профилактика са много важни за живота на имплантите, тъй като ако се хване даден минимален проблем навреме той бързо и лесно се отстранява.

Натоварването на импланта също играе важна роля в неговият живот и дълготрайност. Ако той е силно натоварен или претоварен от груба и твърда храна и не бива редовно поддържан с премахване на бактериалната плака има опасност да бъде загубен по-бързо.

Гаранция на имплантите.

Имплантите които ние поставяме в дентална клиника СМ Дентал Консулт са с международна гаранция. Всеки пациент получава сертификат за съответният имплант, видът, марката, датата и часът на поставянето му.