0898 582 084

Гингивит

  • Posted by Д-р Стоян Маринов
  • On 07/07/2011

Какво е гингивит?

Гингивит е възпаление засягащо венците на пациентите. По-конкретно това са клас заболявания, свързани с възпаление на тъканите около зъбите. Казваме „клас заболявания” защото гингивитът не е само едно заболяване, а много на брой разновидни под видове. Всички те са свързани с един главен симптом -възпалението на венеца.

Колко вида гингивит съществуват?

Класификацията на гингивалните заболявания е дълга и условно може да се раздели на два основни класа: Плак индуцирани гингивити или плак неиндуцирани.

При плаковите гингивити основна роля играе бактериалната плака. При неплаковите, освен че също има плака се наблюдава едно модифициране от други фактори или нарушения. Те възникват в следствие на травма, прием на лекарства, различни заболявания, хормонални нарушения, имунен дисбаланс и др. Отдиференцирането между двата основни вида е трудно, но не и невъзможно. Всеки един от тези основни групи гингивити се разделя на множество подвидове, някои от които се срещат рядко. Всеки вид гингивит трябва да бъде консултиран от зъболекар с цел да се отдиференцират различните видове. Когато зъболекарят постави диагнозата “гингивит”, той трябва да установи даденото заболяване с точна диагноза. При поставянето на правилната диагноза може да се пристъпи и към правилно лечение.

Как възниква гингивитът?

Първият и основен фактор за развитието на гингивит е наличието на микрофлора. Тя се намира в зъбната плака и зъбния камък, които прилепват плътно към зъбите в областта на венечния ръб. От обмяната на веществата на бактериалната плака се отделят множество токсични продукти, които инициират възникването на инфекция. Други важни фактори за възникването на това заболяване са факторите от средата и организма. Към тях спадат и т.нар ятрогенни фактори. Това са различни некачествено направени пломби, корони, мостове, протези или ортодонтски апарати, които задържат плака или причиняват механична травма на гингивата. Важна роля играят неправилната захапка и ортодонтските аномалии. При системните фактори за развитие на гингивит роля играят хормоните през определени периоди, както и редица заболявания и състояния на организма, описани по долу. За развитието на гингивит и последваща пародонтоза участие има и начина на живот на човека и вредните навици. Приемът на тютюневи изделия стимулира развитието на анаеробна (недишаща) флора, която е изключително патогенна. От друга страна никотина свива кръвоностните съдове във венеца и намалява трофиката на тъканите. В същото време основният симптом-кървенето от венците е леко замаскиран от това свиване. Стреса също има важно участие в развитието на болестта.

Кога се наблюдава гингивит и кой е предразположен към него?

Гингивитите са най-често срещаните пародонтални заболявания. Те се наблюдават във всички възрасти и засягат голям брой хора от населението. Те могат да се наблюдават в различни случаи с различно протичане. По-често се наблюдават при: неправилно изработени корони, мостове и протези и други ортопедични конструкции, които спомагат задържането на бактериална плака. Често се срещат при хора с нарушение на хормоналният статус по време на метструация, бременност и пубертет. Когато са свързани със заболявания рискови групи, при които се наблюдава гингивални проблеми са хора болни от: диабет, тиреоидит на Хашимото, левкимия, дерматологични проблеми, рак и др. Също така гингивит има и при вирусни и бактериални инфекции: при кандидоза, грип, херпес, херпес-зостер, сифилис, гонорея и др. Много видове лекарства също предизвикват гингивит. Разпространението на гингивалните заболявания по света засяга както развитите страни, така и бедните.

Какви са симптомите на гингивита?

Първоначално заболяването е бедно на клинична симптоматика. Това е така защото в много случаи протича бавно и се хронифицира. Има някои случаи на агресивен гингивит, при които симптомите са осезаеми. Основният симптом е кървенето от венците. То се забелязва при миене на зъбите с четка и паста, при отхапване на по-твърди храни или спонтанно. Пациентите могат да съобщят за вкус на кръв в устата и за дискомфорт. Наблюдава се зачервяване и отток на венечната папила, венците стават червени и лъскави. Често се формира венечен джоб, в който се натрупва зъбна плака и зъбен камък. Наблюдава се отлепване на венеца от зъба и в някои случаи секреция на кръв и гной. Това е характерно при тежко протичащите гингивити. При някои гингивити модифицирани от системни фактори или прием на лекарства, като например при хипертрофичен гингивит, при пациенти приемащи phenytoin, се наблюдава прорастване на венеца около зъбите. Симптомите на заболяването могат да се хванат в ранен стадий, ако пациента е самонаблюдателен и при първото установяване на зачервяване и кръвотечение се потърси помощ от зъболекар.

Какви изследвания има за гингивит?

Както всички заболявания така и при гингивита първоначално се налагат да се направят няколко рутинни изследвания с цел да се разбере стадия и вида на болестта. При постъпване на пациента първоначално се снема анамнеза и се разбира какви са неговите оплаквания и притеснения. След първоначалният оглед се извършва пародонтален преглед. Чрез него се разбира за разпространението на инфекцията в устата и за нейната тежест. Задължително е да се направят няколко прости изследвания, като papilla bleeding index (PBI) за установяване на кървенето на венците. Прави се оцветяване на зъбната плака и зъбния камък за да се визуализира на пациента проблемните места. Това е скринингов индекс за разспространение на плаката. В някои по-специфични случаи се прибягва до вземането и на микробиологична проба за по-специални инфекции. Следва сондиране на джобовете ако има или няма такива и се прибягва до създаването на план на лечение.

Как се лекува гингивита?

За лечението на гингивита и въобще за заболяванията на пародонта като цяло освен зъболекаря важно участие има и самият пациент. Лечението зависи от стадия на болестта и обхвата й. След снемането на индексите и попълването им в таблици се изготвя план на лечение. Той включва няколко етапа: инициална фаза, корективна фаза и поддържаща фаза. Започва се най-общо казано с едно добро почистване на зъбен камък и зъбна плака. Почистването се извършва с ултразвук-скалер, и полиране със сода. Следва обучение на пациента за правилно и стриктно поддържане на добра орална хигиена. Модифицира се начина на миене на зъбите, инструктира се за ползване на конец за зъби и се назначава вода за уста. В зависимост от тежестта на гингивита се правят няколко почиствания на зъбният камък за да се възстанови съотношението между нормалната микрофлора и патогенната. При гингивитите, които са модифицирани от някакви други фактори, лечението освен почистване е необходимо и модифициране на отговора от страна на организма. При тях лечението е по-дълго и сложно. В последващите етапи на лечението се премахват неправилните пломби и конструкции отговорни за задържането на бактериалната плака. Правят се почиствания и се наблюдава степента на възстановяване. При леките форми още след първото почистване с ултразвук, кървенето се редуцира. След приключване на лечението пациента се инструктира и ремотивира за правилно поддържане на орална хигиена и се назначава час за посещение след три, четири месеца за контролен преглед. През поддържащата терапия е необходимо поне два пъти в годината посещение за професионална орална хигиена в стоматологичният кабинет. Основният и най-важен фактор за развитието на гингивит има бактериалната плака. Нейното отстраняване от зъбите и венците е единственият начин за справяне с проблемите. Много хора започват на своя глава лечение с антибиотици, като “Rodogyl” или други химически агенти, но те са безрезултатни. За да се достигне концентрация на системно прилаган антибиотик в зъбната плака, която може да започне избиването на микроорганизмите в нея, то дозата която е нужна за това е 1500 пъти над нормата, която би убила човек. Други хомеопатични трикове, които са митове като триене със сода във венците, варене на смрадлики, дъбови кори и др. също са неефективни за борба с тези инфекции.  Най-правилният метод на лечение е точната диагноза, почистването на зъбния камък, под венечно и надвенечно, поддържането на добра орална хигиена. Има случаи, които са по специфични, при които се налага прием на антибиотици, но е задължителна консултацията със стоматолог.

Какви са последствията от заболяването?

При едно нелекуване на инфекцията тя прогресира. Превръща се в хронична инфекция, която води до пародонтит (пародонтоза). Венеца остава зачервен, кръвоностните съдове разширени, започва формирането на венечен джоб, а в последствие и на костен джоб. Съединително тъканните влакна наречени аташман започват да отслабват разкъсват и зъбът започва да се оголва. Венеца се отдръпва от шииката на зъба и се вижда корена. При една прогресия на заболяването зъбът се разклаща и може да бъде загубен.

Има ли профилактика на тези заболявания?

Профилактика има и тя е много лесна, и даваща добри резултати. Най-добрата превенция на гингивитите е поддържането на правилна орална хигиена. Правилното миене на зъбите и устата е средството, чрез което се спира и предотвратява гингивита. Честите прегледи и професионалната орална хигиена провеждана от зъболекар също са средства за справяне с проблема. Премахването на вредните навици като пушене и спане с отворена уста спомагат за профилактиката.