Пародонтит ( пародонтоза )

Какво е пародонтоза ( пародонтит )?

Пародонтитът е хронично възпалително заболяване, което може да протича постоянно или епизодично. Това е второто по разспространение заболяване след кариес, което засяга устата на човек. Характеризира се като възпаление на гингивалните тъкани, обхващащо и прилежщите съединително тъккани влакна на зъбозадържащият апарат.

Пародонтоза, пародонтит

С напредването на заболяването се стига до възпаление на костта, която е отговорна за задържането на зъбът. Пародонтозата не е само стоматологично заболяване, това е болест, която засяга и ендотела на кръвоностните съдове, сърцето, ендокринната система. Смятало се е, че пародонтозата засяга само възрастната група от населението над 35 години, но това е съвсем невярно. Пародонтозата засяга и млади хора.

Каква е причината за проява на пародонтоза?

Пародонтитът се определя като многофакторно заболяване. Един от основните фактори за развиването на пародонтит е инфектирането с патогенни микроорганизми. Някои от тези микроорганизми са: porphyromonas gingivalis, aggregatibacter, bacteroides forsythus, prevotella intermedia, спирохети, стрептококи и други. Тези микроорганизми живеят в зъбната плака и зъбният камък.

Други фактори влияещи върху развитието на пародонтитът е занемаранета орална хигиена. Фактори като стрес и тютюнопушене отежняват протичането на заболяването. Модифициращи фактори са отговорът на организма към дразненето, причинено от възпалението. Съществуват и ятрогенни фактори като неправилно направени пломби или конструкции в устата на пациента. Те задържат бактериална плака, която води до възпаление.

Наличието на кариеси по зъбите, аномалиите в захапката и ортодонтските проблеми, като изкривени или ротирани зъби също спомагат за отделянето на зъбна плака и зъбен камък. Наличието на заболявания като диабета например спомагат за развитието на пародонтозата. При тях нивата на кръвната захар са по-завишени, което спомага за по-бързото развитие на бактериите. При бременност поради промени в хормоналните нива се забелязва зачестяване на проблемите с венците. Съществуват и някои видове пародонтити, които имат генетична предиспозиция, като ювенилният и преювенилен пародонтит. Основният и най-важен фактор за развитието е зъбният камък и занемарената хигиена.

Симптоми на пародонтоза?

Клиничната симптоматика в началните етапи на болестта са малко. Обикновенно пародонтитът протича бавно. Пациентите може да се оплакват от слаби болки, парене и странен неприятен вкус в устата. Началото започва с кървене от венците, както при обикновен гингивит. При четкане или спонтанно от венците и от между зъбната папила изтича кръв.

Наблюдава се зачервяване на гингивата около зъбите. При натиск се получава секреция от кръв и гноен ексудат. С течение на времето се образува пародонтален джоб. Този джоб прогресира в костен джоб. Започва венеца бавно и постепенно да оголва съответните зъби, при което се наблюдават шииките на зъбите и корените. След загубата на съединително-тъканните влакна, които държат зъба за коста започва неговото разклащане. Подвижността на зъбa може да е различна през определени периоди от заболяването. При не навременно лечение и водене на правилна профилактика зъбът бива изваден.

Лекува ли се пародонтозата?

Пародонтозата е лечимо заболяване. Лечението на това заболяване е дълготраино, трудно и комплексно. За да се получи едно оздравяване е необходима колаборация между лекар и пациент. Първоначално е необходимо изработаването на щателен план на лечение. Започва се с измерване на дълбочината на венечните и костни джобове.

Следва премахване на зъбната плака и  зъбният камък надвенечно и подвенечно. Премахването им става чрез ултразвук и ръчно. Нужни са няколко почиствания през определени периоди от време за премахване на острото възпаление. При някои клинични случаи се правят кюретажи на джобовете с цел премахване на всички патологично променени тъкани. Необходимо е при всяко лечение, подобряване на метода за четкане на зъбите от страна на пациента, както и оралната му хигиена.

Наложително е използването на води за уста. При определени случаи е нужно някои зъби да бъдат извадени, други могат да бъдат шинирани с цел стабилизирането им. Често се налага да се извършват и хирургически манипулации при лечението на пародонтозата. Понякога се налага и промяна на захапката с цел избягването на оклузалната травма и свръхнатоварванията на дадени зъби.

Има ли антибиотично лечение на пародонтозата?

Антибиотичното лечение е почти не ефективно. Преди години се е използвал Родежил, но това лечение не дава убедителни резултати. Съществува химическо лечение на пародонтозата при много тежки пародонтити, но то се извършва винаги след правилното почистване на всички джобове. Прилагат се антибиотици, които се поставят в самите джоботе, а не се приемат системно. При някои случаи се налага и перорален прием на определени дози антибиотик, но това се прави по определена схема, а не самоцелно.

Когато се цели да се промени имунният отговор на организма към възпалението се налага и продължителен системен прием на антибиотик, но това се прави при определени показатели, а не при всяка пародонтоза. Чрез използването на препарати като периоким и периочим се повлияват някои локализирани пародонтити, но тези препарати се поставят директно в джобовете. Използвани съвременни химични препарати са хлорхексидините. Те навлизат в плаката и спират развитиото й. Лечения с билки и отвари е несериозно и не води до резултати.

Каква профилактика може да се предприеме?

Профилактиката при пародонтозата е както при повечето стоматологични заболявания. Подържането на задоволителна орална хигиена е основата. Използването на конци и интердентални четки за зъби е много полезна профилактична мярка. Пациентите трябва да сменят редовно четките си за зъби на около три месеца. Необходимо е ползване на вода за уста при подържането на хигиената.

Правилно миене на зъбите най-малко два пъти на ден. Препоръчително е ходенето на профилактични прегледи и почистването на зъбния камък да става поне два пъти в годината. При пациенти, които се лекуват от пародонтоза и пародонта е редуциран е необходимо чистенето на зъбният камък да става по-често. Пациентите трябва да знаят, че тези възпаления оказват голямо влияние на сърдечно-съдовата сиситема. Това че много често пародонтозата протича без болка, не означва, че няма инфекция.

Видове Пародонтит

Остър серозен пародонтит – Periodontitis acuta serosa

Първоначално пациентът се оплаква от тежест в зъба, която постепенно еволюира в напрежение и постоянна болка. Развитата клинична картина се характеризира с постоянна непровокирана теглеща болка. Тя е постоянна, тъй като се ангажира периодонталната мембрана. В началото интензитетът й е по-слаб, но в последствие нараства. При серозните пародонтити болката може да се повлияе в някаква степен от аналгетици. Хоризонталното положение на тялото води до повишаване на болката.Студеното свива периферните съдове, което води до намаляване на напрежението в периодонталната мембрана и облекчаване на болката. Пациентът съобщава и за смутена функция.

Остър гноен пародонтит – Periodontitis acuta purulenta

Водещият симптом е болката. Тя е постоянна, спонтанна, пулсираща, разпространяваща се, но болният може да покаже зъба. Интензитетът на болката се променя според стадия на заболяването. Когато процесът е в периодонциума болката е с определен интензитет. В следващата фаза има известно намаляване на напрежението, но интоксикацията е налице. Ето защо болката е постоянна, с известно стихване и пулсираща. През третия стадий болката е най-силна поради минималното количество еластични влакна. Функцията е силно смутена – дори докосването с езика е болезнено. Усеща се и лош дъх. Това са зъби с проведено лечение, нелекувани зъби или зъби под мостове или корони.

Агресивни пародонтити

Агресивните пародонтити са клас остри възпаланея на зъбозъдържащият апарат. Те водят началото си от ранните години на живота като засягат деца и подрастващи. След поникването на шестите зъби при децата започва образуването на венечен и костен джоб. При не лекуване се стига бързо до загуба на зъби. Този вид пародонтити се нарича агресивни, тъй като лечението е трудно, а често и неуспешно.;

Наблюдават се при деца с генетични заболявания които имат наследствена обремененост. Често заболяването се наблюдава в определени фамилии. Основен причинител на това заболяване се смята агрегатибактер. Симптомите му са както при обикновен пародонтит. Разликите са в това, че прогресията на пародонталните джобове е много бърза. Освен това засяга млади и подрастващи хора, а също така е и трудно излечим.