0898 582 084

Кариес

  • Posted by Д-р Стоян Маринов
  • On 03/03/2013

Какво е кариесът?

Колкото и странно да звучи кариесът е най-разпространеното заболяване сред хората. Почти няма човек, които не е изпитвал зъбна болка в следствие на кариозна патология. Много теории определят кариеса като патологичен процес, което е доста вярно. Друго определение го описва, като инфекциозно заболяване причинено от мутирали стрептококи (streptokocus mutans). В крайна сметка кариесът се явява като инфекциозен процес, защото за неговото развитие са нужни няколко комплексни фактора. Кариозното заболяване разрушава твърдите зъбни тъкани, като чрез чести киселинни атаки се извличат калциевите йони от емайла на зъба, а в последствие се разлага белтъчната основа в твърдите зъбни тъкани.

Какво причинява кариес?

За развитието на кариес е необходимо наличието на определени комплекси от фактори. Те са: микроорганизми, наличие на въглехидрати или прости захари, фактори от слюнката, фактори от организма, лоша орална хигиена, резистентност на емайла и време. Кариесът е заболяване, появяващо се във всяка възрастова група. Той се появява както при деца така и при възрастни, освен това засяга всички раси. Това е заболяване на съвременното общество. В миналото честота е била значително по-ниска от сегашната.

В момента около 95% от населението по света страда от кариес. Преди години поради различният хранителен режим на естествени и кулинарно не обработени храни с по-малки количества захари честотата е била по-ниска. В индустриално развитите страни се приемат повече и по-често захари, обработени храни и полуфабрикати, което води до увеличаване на случаите на кариес. В някои страни от Скандинавският полуостров развитието на кариеса и честотата му значително са намалели през последните десетилетия. Това се дължи на правилната профилактика, обучението на населението, правилният хранителен режим, редовният скрининг, социалното положение и лична отговорност.

Има ли стадии на кариеса?

Да има. Кариозното заболяване не се развива мигновено. За неговото протичане е необходимо време. Кариозната патология общо казано се изразява в деструкция на твърдите зъбни тъкани. Първоначално се започва със стадии на бяло петно. Това бяло петно може да бъде активно или неактивно. До този момент кариесът може да бъде повлиян медикаментозно т.е той е обратим. В следващият етап започва разрушаване (извличане) на неорганичната материя от емайла на зъба т.е калциевите йони. Ако не бъдат взети мерки кариесът започва да става необратим. Множество публикации обясняват, че дори и в този стадий може да има известна обратимост. В по нататъшните стадии започва деструкция на дентина на неговата органична и неорганична материя. В този стадий единственият начин да бъде спасен зъбът е да бъде направена пломба. До сега в световен мащаб не е намерено друго адекватно решение за справяне този проблем.

Има ли различни видове кариес?

Съществува класификация на кариозните лезии. Тя може да бъде различна в зависимост от това къде и как се развива зъбният кариес. По-долу са изброени съществуващите видове кариозни лезии.

Според локализацията на кареса:

Топографски, според локализацията си по предилекционни места като: фоси, фисури, foramen coecum, открити зъбни корени, апроксимални контакти и зони трудни за почистване. Локализацията може да бъде и по нетипични места като: гладки открити повърхности, туберкули, режещи открити ръбове на централните резци, в зъбните шийки. Поред локализацията си спрямо зъбната пулпа кариеса е разделен на повърхностен среден и дълбок:

Caries superficialis
Caries media
Caries profunda

Според засегната тъкан на зъба:

Според засегнатите тъкани кариесът бива на емайла и на дентина. В редки случаи се наблюдава и кариес на цимента. Разделянето и класифицирането може да се направи и според това дали кариесът е първичен (развиващ се начално по здрави тъкани), вторичен (започващ от вече налична пломба) или рецидивиращ (при недоизчистен първичен кариес). Според клиничните особености на заболяването кариесът бива обикновен кариес caries simplex или усложнен caries complicata. Това деление е условно. Според начина на протичане може да има остър кариес caries acuta и хроничен кариес caries chronica. Според патофизиологията кариесът може да е сух кариес или влажен кариес.
Съществуват обширни и различни класификации на кариеса, че заболяването протича различно в различните тъкани и стадии.

Каква е симптоматиката за кариес?

Симптоматиката е многообразна според стадия на протичането. Налице са различни слабо изразени симптоми. Те образно казано могат да се разграничат на задължителни симптоми и съпътстващи(не задължителни). Общите задължителни симптоми са: наличието на променен по цвят емайл, промяна в транслуцентността (прозрачността на зъба), задържане на сондата (наличие на неравност). Субективните индивидуални симптоми, които могат да съпровождат кариеса са: болка от дразнители, като сладко, солено или кисело, провокирана болка от студено, болка при сондиране, лош дъх (fetor ex ore), кървене от денталната папила при кариес развиващ се между два съседни зъба.

Как се диагностицира кариеса?

Диагностиката на кариозното заболяване зависи от стадия. Съществува ранна и късна диагностика. Колкото по-рано бъде открит кариесът толкова е по-лесен за лечение, дори медикаментозно. В зависимост от стадия на заболяването стоматологът избира най-подходящия вид на лечение. В съвременния свят съществуват множество методи за диагностика.

Използват се различни подходи – от оглед и анамнеза, през различни методи за оцветяване, рентгенографски методи и лазери до електро и ултразвукови похвати. Ранният подход за доказване на кариес е чрез самонаблюдение от страна на пациента и чести профилактични прегледи. Съставянето на план за профилактични прегледи и самоконтрол намалява многократно риска от кариес.

Откриване на кариес от зъболекар, при посещение в клиниката:

Чрез оглед и сондиране могат да се открият ранни кариеси. Преди да се пристъпи към един клиничен преглед от страна на лекаря по дентална медицина първата стъпка към диагнозата е качествената анамнеза. Правилно снетата анамнеза спестява множество различни изследвания. Тук даден кариес може да бъде намерен от зъболекар при преглед на устата на пациента. В този слуай кариесът веяе е с променен цвят и е засегнал голямо количество зъбна тъкан.

Откриване на кариес чрез рентген:

Друг използван метод е посредством рентгенография на съмнителен за кариес зъб, наречена Байтуинг. При нея много точно и ясно се виждат кариеси между зъбите. Тук идва друг проблем. Той е, че когато кариесите се визуализират на рентгена, емайлът е загубил поне 30% от плътноста си. За да бъде диагностициран рентгенологично е нужна качественна плакова снимка или дигитална ретгенография. При дигиталните рентгенографии ефектите са усилени, тъй като образът е цифрово модифициран и може да бъде увеличаван или намаляван.

Има ли нови наяини за откриването му?

Съвременните методи за диагностика дори и в най-ранен минимален стадий включват широк набор от уреди и приспособления. Сред тях се нарежат количествената фибро-оптична трансилюминацията (FOTI), лазерната флуоресценция, светлинно индуцираната флуоресценция. Тези методи са базирани на светлина във видимата част на спектъра.FOTI или количествената фибро-оптична трансилюминация е метод, при който даден зъб се облъчва със сноп светлина.

Промяната на емайла в кариозната тъкан отклонява светлинният лъч и се получава разлика между здравата и патологично променената тъкан. Получената сянка е кариозната лезия. Този подход за диагностика не е популярен първо защото уредите са скъпи и второ защото е слабо приложим. Той може да бъде приложен в предните фронтални части на съзъбието, но при крайните дистални части това е невъзможно. Това се дължи на множество фактори един, от които е дебелината на зъбите.

Друг подобен метод е количествената лазерна флуоресценция или QLF.
При него се използва естествената флуоресценция на зъба. Чрез лазерен лъч се насочва сноп кохерентна, монохроматична светлина към зъба. Емайлът и дентина започват да флуоресцират. При наличие на кариозни лезии се наблюдават промени в тяхната флуоресценция, отговарящи на промените в тъканите. Този метод също не е популярен поради горе изброените недостатъци при FOTI.По настоящем QLF е в процес на усъвършенстване и доразработване.

Сравнително нов и с относително добри резултати за сега е методът на диагностика с уреда DIAGNO dent. Той е също лазерен метод основаващ се на дифракцията и отклонението на лазерния лъч. Това е нов уред на пазара от около 12 години, но приложението му в България е ограничено. При него лазерен лъч прониква през емайла и дентина. Уредът измерва нормалната плътност и пропускливост на зъбните тъкани и за това трябва да се калибрира.

При наличие на кариес лъчът се пречупва и дава сигнал за наличие на патология. Методът е приложим за малки до средно големи кариеси. Основно се прилага при диагностика на бели активни петна по вестибуларните повърхности на зъбите, за разграничаването на дълбоки фисури от начален кариес. Предимството на тези светлинни методи, е че са безболезнени, но приложението им е доста ограничено в денталната практика.

Съществуват и подходи, използващи оцветяване, при които се използва фуксин или метиленово синьо за визуализиране на зъбния кариес както и флуоресциращи бои, при които зъбът, когато е осветен и има кариес започва да свети в приятно син цвят.

Методите с измерване на електрическото съпротивление датират от 50-те години на 20-ти век и не вече са популярни. При тях се измерва съпротивлението на здрав зъб, след което се измерва съпротивлението на зъб с кариес. Разликата в съпротивленията е показател за наличие на кариозен процес. Методите с електропроводимост са по-точни при разбиране на виталитета на даден зъб, отколкото за откриването на кариеси. Въпреки това съществуват уреди за такива измервания.

Приложението на ултразвук е друг начин за диагностика, подобен на дефектоскопията или с други думи своеобразен „зъбен ехограф”. Чрез определени уреди се изпраща ултразвукова вълна и при наличие на дефект в зъба тя се отразява което е свидетелство за кариес. Много от изброените методи за изследване не се прилагат в момента, могат винаги да послужат като помощни механизми за правилна диагноза.

Какво се ще се случи, ако кариесът не се диагностицира?

Възможно е кариесът да премине в дълбок пулпит, което започва внезапно и с остра, силна и пулсираща болка. Ако не се стигне до пулпит може да настъпи пулпна гангрена. При нея се отделят газове в зъбната пулпа и от създалото се налягане започва силна болка. При едно нелекуване на зъбния кариес и усложненията, му може да се стигне до загуба на съответния зъб.

Как се лекува кариес?

Лечението зависи от стадия на болестта. Ако той е ранно диагностициран – в етап на бяло петно, било то активно или неактивно, се провежда медикаментозно лечение, насочено към подобряване на хигиената на пациента и ограничаване на приема на сладки храни. Започва приложение на препарати, целящи реминерализацията на зъба. Те съдържат калции, флуор, фосфор, магнезии, казеин, фосфати и други съставки, алкализиращи и подпомагащи заздравяването на емайла. Възможно е приложението на флуорни препарати за флуоризиране на местата на белите петна.

Тези лечения се прилагат с успех при деца, които са силно мотивирани.
Когато кариесът е преминал в стадий, след който могат да се прилагат медикаменти се прибягва до изработването на пломби. При изработването на пломби първо се премахва кариозната тъкан и се прави кухина в зъба с определена форма наречена кавитет.

Тя се създава чрез бързо оборотна турбина, обратен наконечник, лазери, абразия. След това се прибягва до пълната дезинфекция на кавитета посредством различни разтвори. Може да се наложи поставянето на различни лекарствени препарати при дълбок или среден кариес. Последната фаза на лечението е поставянето на подложка и пломба или само на пломба.

Какви видове пломби съществуват?

Пломбите са дефинитивни запечатващи материали. Според това от какво са направени те общо казано биват естетични и неестетични. Пломбите се наричат обтурации и се изработват от метали, сплави и полимери. Съществуват пломби изработени в зъботехнически лаборатории наречени инлеи. Те се правят от метали или керамика. В зъболекарските кабинети пломбите се правят от различни видове материали.

Те могат да се изработват от: амалгама, химиополимер, глас-йономерни цименти и фотополимери. Понастоящем амалгама и химиополимер се използват сравнително рядко. Това са материали доказали своите качества през отминалите години, но в момента сме в ерата на фотополимерите, които са модерни материали с множество високи качества. Съвременните фотокомпозити се прилагат, както на задни така и на предни зъби.

Има ли начин да се предпазя от кариес?

Профилактиката е ключа към побеждаването на кариеса като най-разпространено заболяване. Профилактиката трябва да бъде на всички нива още от ранна детска възраст. Още в началото на живота на детето трябва да се направи правилна хранителна профилактика с по-малък прием на захари. Трябва да се създадат навици на правилна орална хигиена и чести профилактични прегледи при зъболекар с цел превенция. Флуорната профилактика също е много важна за създаването и запазването на здрави зъбни тъкани.